ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Версия за печат

Значението на празника на Кръста Господен е толкова голямо, че в неделята след празника Въздвижение на Кръста отново се чете евангелското четиво, което е посветено на кръста. През цялата следваща седмица се взираме и се покланяме на Христовия кръст, изнесен в средата на църквата. И ако в самия ден на празника чухме разказа за страшните евангелски събития за позорното наказание и разпятие на Спасителя на света, то днес чуваме думите на самия Божествен Учител, в които на вярващите се разкрива тайната на Кръста. Той ни призовава да Го следваме, но как?

„Отречи се от себе си и вземи кръста си“ (Марк 8:34). Какво означава да се отречеш от себе си? Както е казал един съвременен богослов: „за да не ти отнеме никой живота, отдавай го всеки ден, всеки час, докато дойде време да го отдадеш веднъж завинаги в ръцете на Бога. И нека целият ти живот бъде носенето на този кръст - знакът на победата и твоята готовност да живееш и да умреш, както е умрял Господ.“

Невъзможно ни е да осмислим напълно тази жертва на Божията Любов към нас, ужаса и омразата човешка, които се излели върху Божествения Страдалец. Само любящо сърце, което е привикнало да служи на другите, да се отдава безкористно заради другите, може да повдигне завесата на онази тайна, която се разкри на Кръста. Да загубиш всичко (Марк 8:35) заради Христос и в тази загуба да Го спечелиш - това е акт на вяра, крачка в неизвестното, в несигурността, в уязвимостта и безпомощността, когато „силата Божия се проявява в човешката немощ“ (вж. 2 Кор. 12:9).

Когато човек доброволно се отърси от себе си и отиде при Бога с цялата си нищета на духа, той започва да разбира какво означава да страдаш, какво означава да преодоляваш страха си, какво означава да вярваш и да знаеш „с каква цена сме купени“ (вж. 1 Кор. 7:23). И в този резултат се ражда едно ценно преживяване. Тук се разкрива тайната на Божията любов към нас - това е Кръстът. И в тази тайна на любовта заповедта към всички вярващи в Иисус е да Го следват, да носят своя кръст, онези скърби, беди и нещастия, но не вече безсмислени, а осветени, някога вече носени от нашия Спасител. И сега „нито скръб, ни утеснение, ни гонение, ни глад, ни голотия, ни опасност, нито смърт ще ни отлъчат от Божията любов“ (вж. Рим. 8:35-38).

Превод: Иконом Йоан Карамихалев