
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес отбелязваме празника Покров на Пресвета Богородица. Събитието, в чест на което е установен празникът, се е случило във Византия, но в гръцките църкви, а и във всички неславянски църкви, този празник не съществува. А ние пазим преданието за това как омофорът на Небесната Царица, разпрострян над Константинопол, е станал свидетелство за Нейната защита на града от страшното нашествие на другородци.
Покровът е символ на защита, а защитата може да бъде различна. Понякога защитата или покровителството (между другото, думите „покровителство“ и „покровителство“ имат един и същ корен), което един човек предоставя на друг, е лишено от благочестиво измерение. Покровителството често има прагматично значение: сега аз ще ти помогна, ще те издигна по кариерната стълбица, а ти, моля те, отработи моето покровителство. Тук дори думата „покровителство“ е неуместна - това не е покровителство, а протекционизъм, както казват съвременните хора, когато един насърчава друг заради утилитарни цели, най-често получаване на облаги от този, който осъществява този протекционизъм, било то материални или политически облаги.
И така, Покровът не е протекционизъм. Небесната Царица е покрила всички християни с омофора си, както е очевидно от видението, което е в основата на днешния празник. Небесната Царица не изисква нищо за себе си, не моли нищо за себе си, освен едно - не трябва да се отричаме от Тази, Която е разпростряла този Покров над нас. Не можем и не трябва да се отричаме от Нейния Син.
И така Покровът, това е символ на любовта на Божията Майка, това е символ на нейната грижа за всички, които се обръщат към Нея с молитва. Но нали любовта предполага взаимност. Единственият наш отговор на любовта на Божията Майка е опазването на православната вяра, почитта към Нея, това е възпитанието на децата в православната вяра.
Трудно е да обичаш някого, когото не виждаш, но е лесно да обичаш някого, който е далеч от теб, но чиято грижа постоянно чувстваш. В края на краищата това се случва, когато родителите и децата се разделят, живеят на различни места, но се запазва жива връзка, защото децата помнят любовта на родителите си, а любовта на родителите към децата не престава, независимо колко далеч живеят от семейството, в което са родени и израснали. И Пресвета Богородица е с нас, и доказателство за това е Нейното участие в живота, в личната история на много хора, които идват при Небесната Царица, молят се на Нея и получават реален отговор и реална помощ.
Именно обръщайки се към Господа и Неговата Майка, ние трябва за изпросваме благословение за нашия живот, за нашето Отечество, за нашия народ и по такъв начин да пазим живата връзка с Пречистата Преблагословена Дева Мария. Нека по нашите молитви, Покровът на Пресвета Богородица да почива над всички нас. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев