СЛУШАЙКИ, РАЗБИРАЙТЕ. Притчата за сеяча

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес чухме притчата за сеяча от Евангелието на Лука. Тази история е и в трите синоптични евангелия, но звучи малко по-различно. Днес чуваме тази версия от Евангелието на Лука.

Това е много интересна притча, защото не просто разказва някаква история, предлагайки я на вниманието на слушателите. Това е притча за притчите. Притча за това как да слушаме притчите на Господа. И като цяло, всяко Негово слово, което звучи от Неговите уста, което четем на страниците на Евангелието.

Неслучайно притчата има две части: първата е обърната към народа, към голяма тълпа от хора, които Го слушат, и завършва с думите „който има уши, нека слуша“. И тогава учениците идват при Иисус и питат: „И така, какво означават тези думи, които каза?“ И Господ, разкривайки смисъла на току-що казаното на голяма тълпа от хора, завършва със същите думи: „Който има уши да слуша, нека слуша“.

Оказва се, че и самата притча, и нейното тълкувание завършват с едни и същи думи. Защото „който има уши, нека слуша“ е ехо на думите, които звучат по средата, между тези две части, когато учениците се обръщат към Учителя с молба да обясни историята, която им е разказал. А Той казва: „На вас е дадено да знаете тайните на Небесното царство, а на другите се говори с притчи, защото те, гледайки, не виждат, и слушайки, не разбират.“

Тази фраза, изречена от нашия Господ Иисус Христос, се отнася до твърде безпошадните думи на пророк Исая. В шеста глава, буквално дума по дума, звучат думите на Господа за този народ, чието сърце е закоравяло и който, гледайки с очите си, не вижда, и слушайки с ушите си, не разбира. Буквално дума по дума Той повтаря тази фраза. И сега са минали много векове, а думите, изречени от пророка, звучат отново, защото проблемът не е изчезнал. Господ, като пророк, като този, който провъзгласява Словото Божие - поне в очите на народа Той е такъв - провъзгласява божествени истини. Той открива истината на спасението, Той открива истината на любовта, въплъщението на любовта в този свят, а народът, чувайки с ушите си, не разбира, подминава. Въпреки това Господ казва тези думи: „На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на другите - в притчи.“

На вас – на кого? Кои са тези хора, към кои Той се обръща? На пръв поглед изглежда, че това са много тясната група апостоли, тези дванадесетте, които са близки до Иисус Христос, заедно са с Него, делят подслон, пътешестват с Него. Ето те, намирайки се много близко до Него, могат да задават такива въпроси. Но всъщност, това съвсем не е така. „На вас“ – това са тези, които задават подобни въпроси.

Тези, които не просто слушат, а искат да чуят. И не само тези, които са готови да се вдъхновят от някое удивително слово на този интересен, необикновен Учител, Който така провокативно постъпва, във всеки случай, говори думи необичайни за обществото. И все повече хора се събират, за да Го слушат, особено след като този Човек прави и някои удивителни неща. Казват, че някой е изцелен, има свидетелства за това. И, разбира се, много хора се стичат, за да слушат удивителни речи. И това, знаете ли, се превръща в някакво шоу за тях.

Все едно гледаш филм. Живееш си ежедневието, после включваш интернет, телевизия, избираш си добър филм с висок рейтинг и за час и половина-два си в някакво невероятно състояние, излизаш за малко извън рамките на простия си скучен живот, и умът ти е малко възбуден, нещо те е потресло. И после това време отминава - и ефектът от гледаното свършва много бързо. Случва се, дори да си гледал много дълбок и смислен филм, в рамките на час и половина-два може да останеш под въздействието му и после всичко се занулява: гледал си, слушал си, възхищавал се, бил си изумен, излязъл си от ежедневната тази рутина - и отново се гмурнал в нея за останалите дълги часове.

А понякога човек изпада и в силна възбуда, когато се потапя в някаква компютърна виртуална реалност, когато той вече не може да живее в реалността на този свят, да се сблъсква с тези въпроси, които този свят му задава. Това е един вид опит за бягство, бягство – във виртуалната реалност, във всяка друга реалност, освен настоящата.

И ето Господ ни призовава да слушаме напълно по друг начин това слово, да слушаме, както слушат Неговите ученици. Учениците, които направили определен избор в своя живот, които разбрали, че, дори ако нещо е неразбираемо, тук има думи за вечен живот. Това трябва да разберем, това е, което трябва да допуснем в сърцата си, та животът ни действително да се промени.

И ако християните поне малко слушаха словото Божие така, както са Го слушали учениците, тогава, навярно, християнството в този свят би било малко по-различно. То не би било толкова безсилно, толкова „неделно“, „пасхално“ в смисъл на някаква външна празничност. То би било много действено, защото всеки човек, който е чул Словото, който е дал възможност на това Слово наистина да се вкорени в сърцето му и да принесе съответен плод, той би принесъл този плод заедно със Словото Божие.

Понеже Словото Боже всъщност не може да бъде безплодно. Ако то се вкоренило, непременно ще принесе плод, нали Словото Божие е Сам Господ. Да се причастиш със Словото Божие – значи да се причастиш със Самия Господ, значи да Го приемеш в себе си, значи да станеш с Него едно цяло.

Ето към какво ни призовава Господ в тази, на пръв поглед, проста, но всъщност съвсем непроста история на разговора и с народа, и със Своите ученици. В Неговите думи звучи и горчивина, и надежда едновременно. Горчивина – понеже все едно и също продължава много години. И надежда, че все пак ще се намерят тези, които ще слушат, и като слушат, ще разбират. Ако се взрем внимателно ще видим тези удивителни тайни, които Господ разкрива на вярващите в Него, на тези, които слушат и изпълняват словото Му. Тези, които по такъв начин ще станат не просто Негови спътници, а ще станат братя и сестри, Негови приятели. Към което Той и призовава всички слушащи Неговото Слово. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев