ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 27-МА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Нашият Господ Иисус Христос извършил много чудеса и днешното евангелско повествование разказва за едно такова чудо – изцелението на жената, прегърбена така, че не могла да се изправи. И в такова състояние тя, както уточнява евангелистът, пребивавала осемнадесет години. Трудно е да си представим физическите и моралните страдания на тази жена. Нали освен телесните страдания, тя още винаги привличала върху себе си прекомерното внимание на околните. Господ я изцелил от немощ с възлаганеа на ръцетеа Си.

Обаче този евангелски разказ не е просто за изцелението. По своя смисъл той много по-дълбок, тъй като повдига въпросът за светостта на почивния ден. Практически всички световни религии имат ден от седмицата, отделен като особен ден: зая иудеите – това е събота, за нас християните - неделният ден. И ето Господ извършил изцеление в събота и то в синагогата.

Във всяко иудейско селище имало синагога - място, където не се извършвало богослужение, но където се събирали за четене и тълкуване на Свещеното Писание на Ветхия Завет, за молитви и изпълнение на някои обреди.

Почитанета на съботния ден се считало едва ли не главен признак за благочестие. В този ден се давала почивка даже на робите и на пленените пленным (ср. Втор. 5 гл.). Както е видно от многочислените примери, сам нашият Господ много често в съботния ден посещавал синагогата, за да проповядва на събралите се там.

Много чудеса Христос извършил в съботния ден. И Неговите врагове Го обвинявали, че нарушава съботния ден. Ето и сега ние чухме, че след чудото с прегърбената жена началникът на синагогата започнал да се възмущава и казал на народа: „шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден“ (Лк. 13:14). Обърнете внимание, че началникът на синагогата не укорява направо Господа, а говори по-общо. Очевидно този човек е бил воден от страх или нежелание да встъпи директно в спор с Иисус Христос. Той обаче не е искал да мълчи, затова е избрал този метод – да се обърне към всички.

Братя и сестри, и все пак да се върнем на въпроса: нарушил ли е Христос съботата, изцелявайки болната жена? Разбира се, че не! Почивният ден трябва да се посвещава на Бога и да се избягват обичайните дела, освен тези, които изискват ежедневна работа. Присъствието на богослужение е добро дело, но с това не се изчерпва светостта на почивния ден. Помощ за тези, които се нуждаят, подкрепа на тези, които скърбят – това също е почитане на Бога и изпълнение на Божиите заповеди. Празничният ден не трябва да приключи веднага след богослужението. Излизайки от храма с мир, както и приканват свещенослужителите: „с мир да излезем“, трябва да отнесем този мир до всички нуждаещи се. Да се окажем помощ на кого - с дело, на кого – със слово, на кого – с мълчание, а на кого – с молитва. Това е законът на празника, а не както вярват лицемерите от древността и днес: правете това, не правете онова, не сядайте тук, не стой там. Това благочестие ли е? Това подражание на Бога ли е? Нека си спомним, братя и сестри, думите на Спасителя: „Съботата е създадена за човека, а не човек за съботата“ (Марк 2:27). Този израз означава, че празникът служи на нас, а не че ние му служим.

Празничните дни са установени, не за да ни възложат още някакви тегоби и формални предписания, но, за да освободят нашето време и сили за вършене на добро, за помощ на ближния, за служение Богу. Ако възприемаме празничния ден като набор от забрани или измислени поверия - то тогава ние служим на този ден.

Братя и сестри! Скоро ще дойде големият празник Рождество Христово. Да пристъпим към него, очистили себе си от всякакво лицемерие и неправда, за дръзнем да се приближим към Богомладенеца Христос „с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов“ (2 Кор. 6:6). Амин!

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев