РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

Версия за печат

„Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; всичко у вас да става с любов“ (1 Кор. 16:13-14)

Настъпило времето на Рождество, в света дошъл Спасителят, „за да възстанови в нас падналия по-рано Свой образ“ (тропар на предпраздненството на Рождество Христово). В тези думи на рождественския химн се открива тайнствения смисъл на Боговъплъщението – защо Бог е станал Човек!

Във Витлеемската пещера, където при лошо време били подслонявани домашните животни, се ражда Богочовекът и в Него се заражда ново човечество, нова епоха, нова цивилизация, получила името християнска.

Обяснявайки смисъла на ставащото, апостол Павел пише: „Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето… и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния“ (1 Кор. 15:47, 49). Образът на земния, т.е. на Адам се отличава с главните пороци: невъздържание, неправда, малодушие… Образът на Небесния – на Въплътилия се Богомладенец Христос се характеризира с главните добродетели: милосърдие, търпение, мъжество, справедливост…

Блажени Августин писал за Въплъщението на Христа като за съзиждане на Тялото на Небесния от човешка плът. И всичко това е, за да се възстанови изначално сътвореното по образ и подобие Божии (Бит. 1:27), но повредено от греха най-висше творение.

С Въплъщението на Христос обаче човечеството се изправило пред труден избор: или да бъде „земно“ – просто „буца глина“ – тоест, средоточие на греха и да е лишено от безсмъртие: „защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19); или, след като сме били очистени от греха, да позволим на Небесния образ, тоест на Божия образ, да засияе в нас и да живеем според християнските заповеди, за да постигнем вечен живот.

Да живеем „по течението“, подражавайки на света, който „лежи в зло“ (1 Ин. 5:19) и да враждуваме с Бога е лесно, но как да преодолеем това? – чрез вяра в нашия Господ Иисус Христос, Който е Любов, „Път, Истина и Живот“ (Ин. 14, 6). Без вяра е невъзможно да разбереш какво иска от тебе Бог, невъзможно е да възприемеш Словото Божие, което е „живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни“ (Евр. 4:12).

Тези, които решават да слушат словото Божие слово, се сблъскват с невероятни препятствия. На първо място е глобалният „информационен шум“, който ни отделя от Важното, замествайки го с „спешното“. За земния човек всичко е спешно! За човека, който желае да бъде Божи син, има само Важното, тоест това, което ни приближава към Небето. Потоци от лъжи, обозначени като „спешни“, ни завличат в свят, лишен от Христос, защото съвременният свят е изтласкал Христос и онези, които са Христови, в периферията на живота. И не остава време за Важното, но ако идваме в храма, който е Небето на земята, ние преодоляваме зависимостта си от „спешното“. Молитвата към Бога и отговорът на Небето ни дават насоки и инструменти, за да не останем „буца глина“ и да позволим на Небесния образ да засияе в нас.

Нека достойно да свидетелстваме за Христа в дни на изпитания, преизпълнени с християнска любов, радости, мъжество и верност към Христос. А Богомладенецът Христос, събрал ни около Витлеемската пещера, да ни направи чада Божии и да изтрие Бог всяка сълза човешка (Откр. 21:4).

Превод: Иконом Йоан Карамихалев