ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СЪБОР НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца, Сина и Светия Дух!

Днес празнуваме Събор на Пресвета Богородица. Какво означава това? Събор – това е събрание. Ние възпоменаваме и тези, които са били близки на Пресвета Богородица – нейните роднини по плът, тези, които са я обграждали, тези, които са се грижели за нея. Това е семеен празник, ако говорим за земното, човешко семейство на Господа и Спасителя.

Но, почитайки Пресвета Дева Мария, не можем да не си спомним как страданието е преминало през душата ѝ (вж. Лука 2:35). И това, което е удивително: Божията Майка е над всички ангели и архангели – нима не било възможно да се направи така, че в нейния живот да няма никакви страдания? Оказва се, че не. Тя е трябвало да извърви същия път, по който върви всеки човек, сблъсквайки се със скърби, болести, изкушения и страдания. А от това как хората преодоляват всички тези житейски прегради, зависи какво ще стане след смъртта им. Затова примерът на Небесната Царица, Дева Мария, е толкова важен за нас. Той ни помага да разберем как можем да преминем през най-тежки страдания, без да съгрешим, без да отхвърлим Бога, без да роптаем против Него.

Какво може да се сравни със страданията на Майката, която стои край разпнатия на кръста възлюбен Син? Нали това не е просто смърт – това е страшна, мъчителна смърт. Какво ставало тогава в сърцето ѝ, в съзнанието ѝ? Невъзможно е дори да си го представим! И наистина възниква въпросът: не можеше ли Господ да предпази Майка Си от тези страдания? Защо я подложи на такива страдания, които огромното мнозинство от хората, дори най-грешните, не изпитват? Отговорът е следният: страданието и скръбта са част от човешкия живот. Това се е случило след грехопадението на първите хора. Когато се сблъскваме със скърби, несправедливост и обиди в живота си, ние често ги възприемаме като предизвикателство. Започваме да се борим, да разработваме стратегия за борба с онези, които ни обиждат – по този начин се заразяваме с човешката несправедливост и злоба. Именно на това разчита врагът на човешкия род, подлагайки ни на страдание – да ни накара да се оплакваме, да мразим другите и да се отречем от Бога и Неговия промисъл. С други думи, страданието е изпитание за способността ни да живеем според Божия закон.

Когато всичко е наред, като че ли няма ни съблазни, ни изкушения, от гледна точка на вярата в Господа. А когато преминаваме през скърби, колко често казваме: „Господи, а защо на мен се случва всичко това?“ Ние не молим Господа да ни даде сили да преминем през страданието, а се опитваме да си отговорим на въпроса: „Какво става, защо тъкмо на мен? Нали съседът нищо такова не преживява! А аз и на църква ходя, и добри дела се старая да върша - защо Господ ме превежда през скърби?“

Отговорът е много прост. Ако родната по плът Майка на Господа е претърпяла скръб, какви въпроси можем да имаме към Бога? Какви съмнения можем да имаме в Божията благост, в Неговия промисъл? Никакви! Господ ни е дал пример със Своята Майка, Пречистата и Блажена Дева Мария, Тя, Която е над всички ангели и архангели, Която дори тази висота и близост до Бога не са предпазили от човешката скръб, човешките страдания. Нещо повече, в случая с Божията Майка тези страдания били прекомерни, невъзможни за възприемане и съхранение на човешката личност. В крайна сметка, какво може да бъде по-трудно от това да съзерцаваш мъчителната смърт на единствения си Син? Но ако Господ, повтарям, е превел Майка Си през тези изпитания, тогава как можем да се оплакваме от Господа? Нали, в повечето случаи не изпитваме нищо подобно.

Можем да кажем само едно: Господ не ни изпраща страдания, за да ни погуби. Той ни довежда до скръб не за да загубим себе си или нещо ценно в живота си, а за да изпита нашата вярност. И когато Господ ни води през скърби, никога не бива да отхвърляме Бога или да се оплакваме от Него, а по-скоро, с упование в Божественото Провидение, трябва да изтърпим тези скърби и да молим Господ да ни пази, за да не унищожи скръбта духовната и физическата ни сила.

Моите пътища не са вашите пътища, казва Господ (вж. Исайя 55:8). Не можем да разберем защо Господ ни води през определени трудни житейски обстоятелства, но трябва да Му се доверим. Понеже, може би, трябва да преживеем нещо трудно, за да спасим душите си или дори да преодолеем определени грешки, които биха могли да се превърнат в много по-големи скърби.

Примерът на Пресвета Богородица, която смирено възприела страшната вест за страданието и разпятието на Своя Син, чието сърце наистина било пронизано от стрелите и мечовете на човешката омраза, несправедливост и зло, трябва да ни укрепява в решимостта ни никога да не роптаем против Бога, дори ако в живота ни възникне нещо трудно, сложно или не напълно разбираемо. Трябва винаги да пазим вярата в Господа и колкото по-трудно става, толкова по-силна трябва да бъде вярата ни, включително и в благостта на Божествения Промисъл. Трябва да възприемаме житейските трудности като изпитания, изпратени ни от Господа за наше спасение, за просветление в този живот и за спасение във вечния живот. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев