НЕДЕЛЯ ПРЕДИ БОГОЯВЛЕНИЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене“, казва пророк Малахия. Светият евангелист Марк започва своето Евангелие с това пророчество. И в това има някаква трогателна тайна. Защо и пророците, и евангелистът наричат ​​Йоан ангел, въпреки че той е бил само човек? Защото Йоан, със своя живот се уподобил на небесен ангел и от всички смъртни се е приближил най-много до ангелското житие.

Има и друго пророчество за свети Йоан Предтеча. Великият пророк Исайя казва за него: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ И ако първото пророчество се отнася повече до личността и характера на Свети Йоан, то второто се отнася до естеството на неговото служение, неговата мисия. И така, в какво трябва да се състои неговото служение? В това, зовейки в пустинята, да предупреждава хората да приготвят пътя за Господа.

Под пустиня се подразбира не само задйорданската пустиня. Под пустиня се подразбира и цялото човечество. Под пустиня се подразбира и ветхата човешка душа, отделена от Бога и пребиваваща в тъмнина смъртна.

„Пригответе път Господу, прави направете пътеките Му“. Как да сторим това? Изповядайте се и се покайте, и сторете това без забавяне, защото Господ идва. Той ще похлопа на вратата на всяка душа. Ето към какво ни е призовал свети Йоан Предтеча. Пътят Господен и пътеките Му – това са човешките души и кривините в тях са греховете и беззаконията. Според светите отци, Йоановото кръщение само подготвило хората за Христовото кръщение и е било по-скоро знамение, докато Христовото кръщение е истинското кръщение, чрез което човек се очиства от греха и става на Царството Небесно.

Тези, които са се покаяли са потвърдили своите думи с дела. За дълго съгрешавалия човек грехът става навик. Сега пък неговият навик трябва да стане добродетел, а това може да стане само след дълги упражнения в добродетелта. „Сторете плодове достойни за покаяние“ – призовава свети Йоан Предтеча. Но тези плодове не са достатъчни за спасението на душата от греха. Това е достатъчно само, за да се удостоят хората да излязат пред лицето на Спасителя. В това и била задачата на Предтечата – да се вдигне тревога, за да могат хората да се пречистят поне малко..

Взирайки се в страховития Пророк, към когото се стичала цяла Юдея и Йерусалим, слушайки необичайните му заплахи за секирата и огъня, хората го питали: „Кой си ти?“ И той заявил: „Аз не съм Христос. Аз съм гласът на викащия в пустинята. Изправете пътя Господен, както е казал пророк Исайя.“ И смирено признал и изповядал: „След мен идва по-силен от мен, на когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на сандалите Му.“ Христос дойде, за да научи хората на забравено смирение и потъпкано послушание. Той даде съвършен пример за Своето смирение и Своето послушание на Небесния Отец. А Неговият Предтеча ни дава пример за безгрешно смирение и послушание на Христа.

Хората, които нямат смирение и послушание, нямат мъдрост и любов. А като нямат тях, нямат и Бога.  Нямащият Бога, няма и себе си, душата на такъв човек е тъмнина и сянка смъртна.

И ако Иисус Христос е твърде възвишен пример за нас, тогава нека се стремим според силите си да подражаваме на смирението и послушанието на свети Йоан Предтеча, с надеждата, че това наше смирение и послушание ще ни приведе към Слънцето на Правдата и Любовта – към Господа Иисуса Христа, Който е единственото спасение за човеците – вчера, днес и утре – и во веки веков.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев