Намирайки се окован във вериги, апостолът в посланието до Ефесяни (Еф.4:2-3) показва как трябва да се отнасяме християните един към друг и отправя молба към всички:“Моля ви да се отнасяте един към друг с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира“. Забележете, апостолът казал: със смиреномъдрие и това е висша степен на смирението. Да постъпваме с кротост. А тази добродетел е естествено следствие от смиреномъдрието: този, който съзнава своята собствена немощ, винаги ще бъде кротък към другите. Апостолът говори за дълготърпение и това означава снизхождение към немощите на другите, а не презрително отношение. И, накрая, да снизхождаме с любов един към друг. Но и действията на любовта може да се извършват само въз основа на истината.
Но особено апостолът увещава да пазим мира и единството на духа. Мирът в християнската общност е крехко състояние и една незначителна дума или простъпка може да наруши мирния ред в общността във всеки един момент. Това единство може да намери своя източник само в Светия Дух, където единствено всеки човек може да получи мир. Апостолът потвърждава, че имаме солидни основи за поддържане на мир сред християните. Той ги изброява (Еф. 4:5-6):“Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички“.
Но какво повече от всичко затруднява запазването на мира и любов между вярващите, и предизвиква кавги и разногласия? Това, че има своя правда. И изобщо не ни безпокои тава, че нашата правда не винаги съвпада с Божията правда. Ако съпоставим нашата правда с Божията, ще проличи, че в нея има много честолюбие, корист и самомнение. Нека всеких да чуе, че правдата на хората, ако тя иска да бъде отражение на правдата Божия, трябва да следва Истината. А истината е такава: всеки от нас е повреден от греха. И ако всеки от нас е греховно болен – тогава, следователно, всеки човек повече заслужава снизхождение, отколкото ненавист и гняв.
Оттук, знаейки, доколко мерзка може да бъде нашата правда пред Бога – лукава, лицемерна и гнусна, – Бог ни дава най-лекия и достъпен начин за спасение, където изпълнил само една заповед, човек е способен да се спаси. Господ е казал: „Не съдете и няма да бъдете съдени“. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев


