ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ПРЕПОДОБНИ АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

Версия за печат

В Патерика има разказ за това как веднъж авва Антоний, изпаднал в недоумение от неизследимите дълбини на Божието Домостроителство, се помолил и казал: “Господи!

Защо някои хора достигат старост и състояние на немощ, докато други умират в детска възраст и живеят малко? Защо някои са бедни, а други богати? Защо тирани и злодеи благоденстват и имат изобилие от земни блага, докато праведниците биват угнетявани от напасти и живият в нищета? Дълго така размишлявал и чул глас: „Антоний! Внимавай в себе си и не подлагай на проверка Божия промисъл, защото това е вредно за душата.“

Това е един от най-важните уроци за нас. Не си струва да се озъртаме наоколо в търсене на чужда вина, не трябва да търсим сламката в окото на брата си, нека помислим какво сме направили за спасението на самите себе си и на своите близки, Господ ще се справи с всичко останало и без нас. Нека се заемем с изправяне на своите грехове и светът ще стане по-добър

Дори бегъл прочит на житието на преп. Антоний Велики ще ни предостави повече примери от много проповеди за това как следва да се живее. Светецът се родил през трети век в Египет, недалеко от Тиваида, от детство заобичал църковните служби и вниквал дълбоко в Свещеното Писание Веднъж чул думите от Евангелието за това, че „ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат. 19:21). Той ги възприел като призив, отправен лично към него, изоставил светския живот и се оттеглил в пустинята, където много дълго се пребивавал, извършвайки неимоверни подвизи.

Този призив е и за нас, ние с години идваме в храма, но сърцата ни остават пусти, ние не слушаме словото на Писанието, ние искаме нови слова, като че ли в тях има нова сила. Поради своята гордост мнозина искат особени специални слова именно за тях. Но това е лукавство. „Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона“ Ние сякаш искаме да кажем с думите на богаташа от евангелската притча: „Отче Аврааме, иди при моите братя и им кажи как аз страдам в ада, за да не попаднат и те тука. Но какво казал Авраам: „Те имат Мойсея и пророците“. „Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят“. „Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да повярват“. А ние имаме Евангелието, имаме апостолските послания, не слова са ни нужны, а решимост да следваме Христос! Малко е да слушаме. Важно е да започнем да изпълняваме.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев