ПРОПОВЕД ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ, ЗА БЛАГОДАРНОСТТА И НЕБЛАГОДАРНОСТТА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В днешното евангелие са разказва за изцелението от нашия Господ и Спасител Иисус Христос на десетте прокажени (вж. Лк. 17:12-19).

В тази притча ние отново виждаме как Господ изцелява в отговор на молба, изпълнена с вяра,. Обаче тук пък възниква и друга тема, над която Църквата ни призовава днес да се замислим – това е благодарността.

Благодарността – това е прекрасна черта на характера на човека, която много се цени в отношенията между хората. И никой не иска да има работа с човек неблагодарен. „Черната неблагодарност“ разединява хората, внася в отношенията недоверие, неприязън.

Но ако благодарност е толкова важна и се цени в отношенията между хората, толкова повече е необходима благодарността на човека към Бога. Към това ни призовава апостолът: „За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1 Сол. 5:18). Ние, християните, трябва винаги и за всичко непрестанно да благодарим на Бога, да благодарим, както казва свети Тихон Задонски, „по-често, отколкото дишаме“.

Разбира се, когато в живота всичко е наред и е спокойно, когато получаваш от Бога просимото, тогава да Му поблагодариш не се изискват особени усилия. Макар, трябва да се каже, в токово ситуациа човек често бързо забравя за Бога, както тези деветимата изцелени от проказа.

Но как да кажем: „Слава Богу за всичко!“, когато животът те стяга в такова менгеме от скърби, че да дишаш е трудно, даже да мислиш е трудно? Откъде да намери сили за благодарност към Бога, когато човек е поразен от страшна болест, загубил е нещо скъпо и важно?.. Как тук да благодари и за какво?..

За невярващия човек, действително, в такива ситуации думите за благодарност към Бога звучат, най-малкото, неуместно.

Но ще повторя апостола: „За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1 Сол. 5:18).

Трябва да се научим да благодарим на Бога не само за това, че ни е дарувал живот и всичко потребно за живота, здраве, таланти, не само за Неговите благодеяния към нас, но и за всичко, което се случва в нашия живот по Негово допущение. Истинските християни умеят правилно да виждат живота, „защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно“ (Рим. 8:5), а и затова те намират в себе си духовни сили винаги, във всяка ситуация да кажат: „Слава Богу за всичко!“ Както е казал някога праведният Иов Многострадални, в един миг загубил всичко: „Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!“ (Иов. 1:21).

Способността да благодари на Бога винаги свидетелства за висотата на духовния живот на християнина.

„Да благодарят са длъжни не само здравите, но и болните; не само благоденстващите, но и търпящите напасти. Няма нищо удивително в благодарението, когато ни помага попътен вятър. Но когато има силна буря, корабът се клатушка и се намира в опасност, тогава благодарността служи като голямо доказателство за търпението и признателността“ (свети ЙИоанн Златоуст). Който благодари на Бога за връхлетялите го скърби, това му се вменява вместо подвижничество и го увенчава с мъченически венец: „Който е понесъл скръб и е благодарил на Бога, той е получил венец на мъченик“ (свети Йоан Златоуст).

Благодарността ни приближава до Бога и вселява в душата спокойствие и радост, а неблагодарността унищожава вяра и отдалечава от Бога. Ропотът против Бога никога не решава проблемите, не избавя от униние, не намалява болката, не принася изцеление, не запълва загубата, а само още повече влошава и без това скръбната ситуация. Но изход има. За това Златоустият светител казва така: „Случило ли се е добро? Благословяй Бога, и доброто ще остане. Случило ли се е лошо? Благословяй Бога, и лошото ще се прекрати“.

Трудно е да се научим да благодарим, когато всичко е лошо, но е възможно и необходимо. Трябва да се научим винаги и за всичко да благодарим на Бога, да благодарим „по-често, отколкото дишаме“ и „да заставаме всяко утро да благодарим и славословим Господа, както и вечер“ (вж. 1 Пар. 23:30). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев