ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ЗАКХЕЯ

Версия за печат

В името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух!

Днешната неделя се нарича Неделя на Закхей. От тази седмица нататък започваме да се подготвяме за Великия пост, т. е. започваме да настройваме ума и сърцата си по-усърдно към духовно освестяване и покаяние. Историята на Закхей, която чухме днес в евангелското четене, просто ни насърчава да се замислим как простотата на сърцето и покаянието отварят нов живот за човек. Живот на помирение с Бога.

Всички имаме представа за покаянието в тайнството на изповедта и го разбираме като изповед и изброяване на греховете си и последващото въздържане от тяхното повтаряне. И това далеч не е най-лошият вариант. Случва се, че така нареченото "покаяние" се състои от оплаквания за тъжния и труден живот, изброяване на обиди и несправедливи унижения от близки, с тяхното осъждане и неизменно самооправдание. Тоест, човек идва на изповед, за да се покае, да получи прошка и да бъде оправдан от Христос, а самият той, оправдавайки се, отхвърля Божията милост. Той проявява милост към себе си, прощава си.

Гръцката дума за покаяние е метаноя. Буквално: промяна, промяна в начина на мислене, ценностите, смисъла на живота, ако щете. И това е по-пълно и точно определение за това какво трябва да се случи с разкаял се човек.

За да го кажем на съвременен език, Евангелието ни дава духовна и морална навигация към основната цел на нашия християнски живот – Божието царство. А покаянието тук е като преизчисляване на маршрута, като обратен завой в посоката на нашето движение. Защото ако не поемем в правилната посока, ще продължим да се скитам и ще останем "народ, седящ в тъмнина".

За съжаление, не всички от нас, хората на Църквата, разбират необходимостта от ефективно покаяние, което променя нашето възприятие за света. Можеш да ходиш на църква 10 или 30 години, да се изповядваш и да приемаш причастие, но все пак да не направиш и крачка към Бога. Както казва един духовник: "Можем да погъделичкаме религиозните си чувства, но това не е достатъчно, за да станем истински християнин"... Всеки има религиозно чувство, не само ние, християните, но и мюсюлманите, евреите и езичниците. Дори и безбожниците то се сублимира от вяра в самоувереност, вяра в идеологията, в материални ценности или в друг човек. Както и другите ни сетива (зрение, слух, обоняние и др.), религиозното чувство се нуждае от удовлетворяване, което се случва, когато човек изпълнява ритуалите и правилата, предписани от вярата му. Но християнството не е само и не толкова религия... Това е пътят на обожествяването на човека, на обличането на Христос, както пише апостол Павел. Християнинът е призван към богоуподобяване от самия Господ. Четем в книга Псалми: «Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе». Тук, като ни напомня за най-високото предназначение на на човека, Господ изобличава отпадането на иудеите.

Ако човек не положи добро начало в покаянието, тогава по-добре за никакво обожение да не се говори. Такъв човек приема парализата на съвестта за акт на благодат, а самоувереността и ласкателно мнение на другите за духовен растеж. Това е пътят към ръба на пропастта...

Скъпи братя и сестри, ние сме просветлени от светлината на учението на Христос, но няма да е излишно да погледнем вътре в себе си, за да сме сигурни, че покаянието е отворило пътя за Божията благодат в сърцата ни. А сигурният знак на действието на благодатта няма да бъде комфортно самодоволство или сляпа мъка. Това ще бъде ясно разбиране, че Божията любов и дълготърпение ни задължават с молитва и внимание да пазим умовете и сърцата си от сквернотата на греха. Нека историята за срещата на Закхей със Спасителя се превърне за нас в духовно упражнение в началото на пътя към четиридесетте дни на Великия пост. Нека вършим дела на вяра и милосърдие. Нека в духовна бодрост да призоваваме Божията помощ за избавление от греха. Защото Господ Исус Христос дойде на този свят, за да потърси и спаси погиналото, т.е. нас с вас. Нему подобовава слава во веки веков. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев