ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Какъв празник празнуваме днес? Сретение Господне. Битува народно поверие, че това е празник на срещата на зимата с лятото.

Действително, Сретение - това е среща. Според иудейския обичай на 40-я ден след раждането момчетата ги довеждали в храма и посвещавали на Бога. Принасяли в жертва отдавали два гълъба или гургулици. Този закон изпълнили Богоприемеца Йосиф и Пречистата Дева - те донесли младенеца Христа в Йерусалимския храм. Там се намирал някакъв старец на име Симеон. Било му обещано от Бога, че няма да умре, докато не види Христос, Който ще спаси света.

Какво е за нас празникът Сретение Господне - само историческо възпоменание или нещо повече? „За Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден“ (2 Петр. 3:8), и ние с вас отново и отново преживяваме това събитие, което ни е донесло спасение. От какво ни спасява Христос? От порочни пристрастия, от грехове. При Кръщението ние получаваме това семе, което трябва да израсте в нас и да очисти душата ни. Като правило, нас са ни кръстили в детството и ние вече сме забравили или не знаем въобще какви обещания сме давали на Бога при Кръщението. Душите ни са обрасли с плевели. Трябва да помислим как да очистим душите си от плевели и нечистотии, как да ги разорем и полеем с молитва, пост и добри дела. И тогава чистият кълн на благодатта, засаден в душата в Светото Кръщение, ще оживее.

Отново да се върнем към днешния празник. Къде донесли родителите Младенеца, ва Кого Го посвещавали? В храма, на Бога. А къде са нашите деца? Не забравяйте да водите децата в Божия храм и да говорите със своите деца и внуци. Стигнали сме до точката на пречупване: деца биват захвърляни на сметищата, свободни съжителства... За съжаление, ние въвеждаме беззаконието в рамките на закона и това е проблемът на съвременния свят. Когато се нарушават физическите закони, настъпват катаклизми; нарушаването на законите, установени от държавата, завършва с преследване. Нарушаването на заповяданите от Бога нравствени закони е най-опасното нарушение; това е практически предписание за собствената ни гибел, при това вечна!

Колко би било добре, когато всеки от нас възприеме Христа в своето сърце, в своята душа, в своя живот, та в този момент, когато си тръгваме от този свят, да кажем: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си, с миром“. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев