ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА

Версия за печат

„Настъпи време за духовни подвизи“ – тези думи слушаме, в навечерието на светия Велик пост. Свети апостол Павел в Посланието до римляни, което се чете днес, пише: „Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината“. В преддверието на Великия пост Църквата ни призовава с духовна радост да изминем пътя от греховната тъма към светлината на обновлението и очистването на нашата душа. Братя, да се взрем внимателно в себе си, да изпитаме старателно душата си, няма ли в нея „дела на мрака“, т. е ожесточение или неразкаяние, неверие или суеверие, леност или скъперничество – всички тези дела, които се боят от светлината на изобличаването, от светлината Божия, от светлината на нашата съвест. Апостол Павел призовава „да отхвърлим“ тези дела и повече да не ги вършим.

С настъпването на светлите дни на Великия пост сме призвани да обновим душите си, да се помирим с ближните си, за да можем достойно и радостно да посрещнем светлото Христово Възкресение.

Днешният ден се нарича неделя на всеопрощението, защото съществува благочестив православен обичай преди поста да искаме един от друг прошка. Този обичай е навлязъл в църковния живот чрез словото на Спасителя, който ни е заповядал в Евангелието, прочетено днес по време на Божествената литургия, да си прощаваме греховете един на друг, ако желаем и нашият Небесен Отец, Когото безброй пъти огорчаваме със своите простъпки, да ни прости греховете. Нека си припомним думите на Евангелието: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14).

Господ ясно казва: ако си се разсърдил на някого, ако таиш злоба към някой, който те е обидил и не искаш от него прошка, тогава и Господ също няма да ти прости. Не защото е злопаметен, а защото сърцето ти не умее да прощава и, следователно не може да приеме Божията благодат, която ни дарува прошка. Докато има злоба в сърцето, Божията благодат не може да влезе и следователно не можем да бъдем очистени от греха. А очистването от греха – това всъщност е Божието опрощение!

Понякога е толкова трудно да кажем на този, който ни е обидил: „Прости ми, заради Христа“, когато сме чули обидна или груба дума, която ни е оскърбила. Как ни се иска също с груба дума, с ответна обида да отмъстим на обидилия ни. С някакво упорство понякога пазим и подхранваме обидата, въпреки цялата ѝ горчивина и страданието, което причинява на душите ни! Таейки обидата в сърцата си, ние се опитваме да отвърнем на злото със зло, понякога не осъзнавайки, че на нас също искат да ни отмъстят. А после отново ще горим от желание за мъст и така без край...

Когато сме обидени, ние се опитваме да възстановим „справедливостта“ и сами да съдим виновника. Но това е липса на доверие в Бога, Съдията, Който вижда всичко, знае всичко и въздава всекиму според делата му. Апостолът казва: „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи“ (Рим. 14:4). Не съдете виновника, тоест чуждия слуга; той не е ваш слуга, а Божий. Пазете себе си и не съдете другите, защото те не са ваши, а Божии, и самият Господ знае как да управлява всеки един. Апостол Павел ни увещава: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“ (Рим. 12:19). Трябва да вярваме, че истината ще възтържествува. И ако Господ не наказва веднага този, който ни е обидил, може би му дава възможност да се осъзнае. Всички ние сме грешници и, следователно не само този, който ни е обидил може да бъде съден от Небесния Съдия, но и ние самите, защото и ние може да сме обидили някого и да не сме се опростили. Господ, Застъпникът за доброто, ни призовава да кажем от сърце: „Прости ми заради Христа“ и тогава ще можете да се радвате, защото раната от обидата ще зарасне от тези думи. Ще видите, че вашият враг ще бъде засрамен от вашето великодушие, ще бъде обезоръжени вече ще желае да ви се отплати със същата прошка, макар че, може би, не е готов да го направи веднага. „Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене“ (Пс. 115), казва пророк Давид.

Утре встъпваме във Великия пост, през който можем да отхвърлим тежкото бреме на греховете. Господ учи, че за да бъдат простени греховете ни, трябва ние сами да се научим да прощаваме. Той изисква от нас забравяне на обидите, дружелюбие и любов към онези, които ни обиждат, големи и малки.

И така, братя, в този ден на прошка, нека простим всички грехове на ближните си, нека ги простим искрено, от все сърце. Нека постим нелицемерно, както е установила Светата Църква. Нека размишляваме за небесното си отечество и да се молим на Всеблагия Бог да прогони, да отхвърли, да отдели от нас – духа на униние, небрежност, сребролюбие и празнословие, и да ни дари целомъдрие, смирение, търпение и любов към ближните ни, независимо дали ни обичат или ни мразят. Нека се научим да не осъждаме, а да бъдем милостиви и състрадателни към ближните си, за да ни дари Господ Своята благодат, та като се очистим от греховете чрез сърдечно съкрушение и ез покаяние да се удостоим да се причастим със Светите Тайни и така да станем участници в Небесното Царство чрез милостта и щедростите на нашия Господ Иисус Христос.

Нека си простим един на друг, братя и сестри, встъпвайки на пътя на светия Велик пост, който води към обновление и Възкресение, към нов живот с нашия Господ Иисус Христос!

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев