ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ВТОРА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи братя и сестри! Днес на Литургията чухме Евангелието (Мк.2:1-12), в което се разказва за това как Господ изцелил разслабления. Христос се намирал е в една къща и поучавал хората – събрал се твърде много народ и нямало никаква възможност там да влезе още някой. А ето четирима приятели внесли един разслаблен… Било невъзможно някой да влезе в къщата и нямало как да внесат болния! И приятелите са качили на покрива, разпокрили го и спуснали болния човек с одеала така, че Христос да може да го види и изцели. Но вместо това всички наоколо чули, на пръв поглед, странните думи: „Чедо! Прощават ти се греховете“. И това, действително, било неочаквано. Хората дошли при Христос, за да изцели човека, а Той говори за опрощение на греховете…

Ако се замислим за своите отношения с Бога, за молитвата към Бога, твърде често се получава така. Молим за едно нещо, но Господ не ни дава просимото, а ни дава нещо друго. Струва ни се, че Господ не е постъпил по молитвата ни, че може би дори не чува молитвите ни! Но това съвсем не е така. Господ винаги ни дава повече, отколкото искаме, и по-доброто. Понеже ни дава всичко, което ще послужи на нашето Спасение. Някога Нил Синайски, велик аскет и поклонник, казал следните думи: „Много пъти, когато се молех, молех да ми се изпълни това, което ми се струваше добро за мен, и настоявах на прошението си, неразумно изнудвайки Божията воля, вместо да поверя на Бога да устрои най-добре това, което Той знае, че е полезно за мен. Но след като получих това, което поисках, по-късно бях в голяма скръб, именно защото нещата се оказаха за мен не такива, каквито си мислех.“ Ефрем Сириец казва: „Затова бъди уверен, че всяко прошение, което не бива изпълнено, несъмнено е вредно, докато това прошение, което е чуто, е полезно. Всеподателят е праведен и благ, няма да остави твоите прошения неизпълнени, защото в Неговата благост няма злоба и в правдата Му – завист“.

Затова, братя и сестри, винаги трябва да помним това. Да, в живота ни има много различни нужди – нашите болести, болестите на децата ни и всякакви трудности в живота – и изглежда, че често се озоваваме в някаква задънена улица. Но винаги трябва да разбираме, че съществува благата воля Божия. Божият ум далеч превъзхожда нашия. Божият ум е съвършен и ние, в сравнение с Него, сме нищо. И затова, когато не получаваме нещо, това не означава, че Господ не ни чува. Това означава, че Той ни дава това, което ни води, може би, по много труден път, тесен, както е казал в Евангелието, но ни води към спасение. Връзката между човека и Бога може да се сравни с връзката между майка и дете. Но нали майката не изпълнява всяка молба на детето си! Понеже знае, че това, което иска детето, понякога ще му навреди: че твърде много сладки бонбони ще доведат до болест; че молбата да се разходи сам може дори да доведе до смърт. Това също трябва да се има предвид.

Нека помним, че Господ е благ, че Неговият Промисъл е с нас, че Господ е винаги близо и че Той винаги ще ни помага и ще ни подкрепя, и винаги ще ни води към спасение, защото желае всеки човек да не погине, а да придобие спасение. Човекът има свободна воля и често върви срещу волята Господня, насочвайки се към погибел. Но Господ не може да предотврати това, защото често човекът сам го избира. И ако желаем спасение, ако желаем вечен живот с Христос, тогава трябва да приемем Божия Промисъл – същият Промисъл, който прости греховете на паралитика. И не само прости, но и изцели този човек, дарявайки му преизобилни блага – същите, които Той дава на всички нас. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев