ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Периодът на Великия пост е време, когато Църквата ни учи да живеем по съвест, учи ни да градим живота си според евангелските заповеди, старае се да върне на всекиго неговото човешко, християнско достойнство, да научи човека да живее с Бога. Всеки грях, който извършва човек, го отдалечава от Бога, и колко повече грехове извършва човек, толкова повече се отдалечава от Бога. Ако в нашия живот, в нашите сърца ние не оставяме място за Бога, тогава това място бива заето от други духове, духове лукави, “мамливи духове“ (вж. 1 Тим. 4:1). Когато това печално събитие се случва в живота на човека, после е много сложно той да си възвърне своето изгубено първородство, много сложно е да си върне достойнството на Божие чадо.

Това е трудно, но не невъзможно. Никой от нас не може да каже, че той напълно е опазил в себе си Светия Дух, с Който сме били запечатани при Кръщението. Злите духове завладяват човека – при доброволното съгласие на този човек – и именно тези духове, „лъжливи духове“ (вж. 1 Ин. 4:2), за съжаление, определят поведението на човека, неговите житейски ценности, определят неговия начин на мислене и думите, които той произнася. Но това ненормално положение, не трябва да бъде, не може така да се живее.

Как да се върнем към нормалния, истински живот, към живота с Бога?

Днес Светата Църква ви привежда думите на Спасителя: “Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Мк. 9:29).

Молитвата и постът – това са делата, които трябва да изпълват живота ни изцяло и без остатък, които очистват човека и го правят жилище на Духа Божи, Който „живее в нас“ (вж. Рим. 8:9) и „ни подкрепя в нашите немощи“ (Рим. 8:26).

Трябва да се молим не само у дома сутрин и вечер, преди обед и след обед; не само в храмовете, но и във всеки момент от живота ни постоянно да се молим, ние имаме заповедта: „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17); „бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане“ (Лк. 21:36).

По всяко време, във всяка ситуация нищо не ни пречи да се молим. И не е нужно да рецитираме дълги молитви, демонстративно четейки от дебели молитвеници. Има една прекрасна кратка молитва, която всеки знае: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“. Ако и тези няколко суми не можем да запомним, нека казваме: „Господи, помилуй“. Тази кратка молитва е проводник на благодатта на Светия Дух, Който винаги „ще ни очисти от всяка неправда“ (1 Ин. 1:9) и „ ще ни упъти на всяка истина“ (вж. Ин. 1613).

Но това не е всичко, от което се нуждаем, за да постигнем целта си – да предотвратим бунтовете на страстите в нас и да ни отклонят от пътя на благочестието.

Освен молитвата, както чухме днес, от съществено значение е постът, който бива духовен и физически. И ако не всички от нас, по различни причини, можем напълно да спазваме физически пост, ограничавайки се в определени видове храна, тогава няма и не може да има причина да не спазваме постоянно духовен пост, въздържайки се от зли мисли, празни думи и нечисти желания и действия, а постоянно пребивавайки „в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия“ (2 Кор. 6:5-7).

Трябва да подхождаме към живота си с голяма отговорност и сериозност. Трябва да избягваме всеки повод за грях, да избягваме определени неща, да избягваме срещи с определени хора; трябва внимателно да следим за това, което чуваме, виждаме и казваме. Всичко това, като правило, е повод за грях. – И точно това е духовният пост.

За да избегне пълното безделие, човек трябва, наред с молитвата, да се занимава с четене на Свещеното Писание и творенията и житията на светите отци. И като цяло да се занимава с някакъв труд, защото ленивият човек се намира в много опасно положение. Ленивият човек не е просто безделник, а празен, духовно безплоден човек. Именно в тази празнота се заселват зли духове, тази празнота се запълва от тъмни сили и човекът се парализира, превръщайки се в играчка, посмешище в лапите на дявола

За да не представлява такова жалко зрелище, човек с молитва и пост, с Божията помощ, трябва да изгони от себе си тези нечисти духове.

Наистина, „добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост“ (Тов. 12:8).

Така че, ние с теб не просто ще се научим да живеем правилно, няма просто да „преживеем“ Великия пост, а вече тук и сега, след като сме започнали да живеем според Божиите закони, да живеем с Бога, ще намерим „правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев