ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печат

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух!

Великият пост е време за покаяние. Покаянието – това не е просто осъзнаване на своята греховност и съжаление за стореното, това не е просто преживяване за своите грехове. Покаянието – това не са емоции, това е действие, предизвикано от осъзнаване на своята греховност. Покаянието – това е движение, решително, безусловно бягство от греха към добродетелите. „Уклонися от зла и сотвори благо; взыщи мира и пожени и“ (Пс. 33:15), – така на църковнославянски звучи призива на царствения псалмопевец Давид. Този призив може да се преведе по следния начин: „Бягай от злото и върши добро; търси мира и го следвай.“.

Преподобни Андрей Критски във Великия покаен канон не само предизвиква умиление в нашите сърца, но и призовава към действие, към незабавно действие. Нашето покаяние трябва да бъде активно; човек трябва неуморно да бяга от греха, без да поглежда назад: „Не стой като солен стълб, не поглеждай назад, душо моя, но се бой от съдбата на Содом; спаси се в планините, бягай в Сигор“; „Бягай, душо моя; като Лот, бягай бързо от пламъка на греха; както от огъня на Содом и Гомор, спаси се от безумието на страстите“.

Праведният Йосиф Прекрасни ни дава пример как трябва да бягаме от греха. Когато Йосиф живеел в дома на египетския царедворец Потифар, жената на стопанина искала да го принуди към прелюбодеяние. Обаче целомъдреният юноша отхвърлил съблазънта. Той не само се отдръпнал от съблазнителката, но и избягал.

За такова стремително бягство от греховния живот ни напомня днес Църквата, привеждайки за пример преподобна Мария Египетска. Подвигът на преподобна Мария Египетска е ярък пример за истинско покаяние.

Църквата казва за преподобна Мария Египетска: „Оттеглила си се, бягайки от всичко, което е света и от всички сладости“ (канон на преподобна Мария Египетска). Мария, решително изоставяйки пътя на ненаситните, страстни наслади, пътя на греха и порока, се устремила към Христа Спасителя, изпълнявайки в дивата пустиня в пост и чистота Неговите заповеди. С висотата на земните си подвизи Мария придобила небесна чистота, така че и ангели, и хора се удивили на нейното духовно съвършенство.

Всеки от нас има своя собствена мярка за духовни подвизи, своя собствена мярка за духовен талант и следователно свой собствен път, който води към Небесното Царство, но всички ние трябва да следваме този път на спасението.

Не всички от нас могат, нито пък са длъжни, да напускат домовете и работата си и да бягат в пустинята. Всеки от нас обаче, грижейки се за безсмъртната си души, докато пребивава физически в този свят, може и трябва да бяга в духовната пустиня: да прекрати или сведе до минимум контактите с хора, общуването, с които би могло да доведе до грях; да се въздържа от посещение на места, където хората не познават Бога; да затваря очите и ушите си за всичко, което би могло да провокира грях, да пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене (вж. Пс. 34:14); в обикновените си дела, които не допринасят за духовен растеж, да избягва прекомерни грижи и суетене, а да се уповава на Бога, а не на собствените си сили.

Всеки от нас може и трябва да излезе за пределите на материалното и да насочи своите помисли към Бога, към вечния живот.

Така с Божията помощ, по молитвите на преподобна Мария Египетска, за всеки от нас, според силите му ще бъде достъпен подвигът на покаянието. Такъв духовен излаз извън границите на този свят, намиращ се във властта на силите на злото, ще ни въздигне към Бога.

Прославяйки преподобна Мария Египетска, да започнем действено покаяние: „Ето, ида… да изпълня волята Ти, Боже Мой“ (Пс. 39:8,9). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев