ПРОПОВЕД НА ЛАЗАРОВА СЪБОТА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Малко преди Своите кръстни страдания Господ извършил едно от най-удивителните чудеса. Намирайки се от другата страна на Йордан, Господ чул скръбната вест за тежката болест на Своя приятел Лазар, родния брат на Марта и Мария. Господ обичал това семейство и бил дълбоко натъжен от тази вест.

Ето как описва това събитие евангелист Йоан Богослов: „Когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея“ „…Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате“ (Ин. 11:6–7, 14–15).

Когато Иисус пристигнал, Той научил, че Лазар е бил в гробницата вече четири дни. Тогава Господ заповядал да се отмести камъкът, който блокирал входа на пещерната гробница. Той вдигнал очи към небето и, въздавайки хвала на Бога, извикал: „Лазаре! Излез!“ И мъртвецът излязъл, обвит в погребални пелени. „Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус“ (Ин. 11:45-46).

Свети евангелист Йоан Богослов посочва целта, с която Господ възкресява праведния Лазар. За нея Иисус Христос говори, обръщайки се към своите ученици: „Та да повярвате“ (Ин. 11:15).

Оставало съвсем малко време до страданията, униженията и смъртта на Спасителя. И затова представата за силата Божия в чудесното възкресяване на Лазар, както и славното Преображение на планината Тавор, били призвани да помогнат на учениците да запазят вярата си по време на страшни дни на Господните страдания, които вече наближавали. Станали свидетели на това чудо, апостолите трябвало да осъзнаят, че възхождането на Сина Божи на Голгота, Неговите мъки и смърт били доброволни.

Възкресението на Лазар е един от най-силните и вълнуващи моменти от Евангелската история. Струва ни се, какво още е нужно, за да повярваме в Божественото всемогъщество на Христа Спасителя, Който върнал към живота покойник, с явни, видими за всички, признаци на разпад на физическото му тяло?!

А реакцията на очевидците на чудото наистина била странна: някои повярвали, както свидетелства евангелист Йоан, но други „отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус“ (Ин. 11:46).

Този евангелски текст, отново ни връща към размисли за това какво е вярата. Защо едни вярват, а други - не? Защо тези, които стояли пред входа на пещерата, където бил погребан Лазар, и видели чудото на неговото възкресяване, се разделили помежду си на вярващи и невярващи?

Тежко е да се отговори на тези въпроси. Вярата – това е дар Божи, и се подава на всички хора без изключение. Но едни могат да го възприемат, а други - не. Възниква закономерният въпрос: защо? Отговорът е прост: защото съществуват определени морални условия за възприемане от човека на вярата в Бога.

Разбира се, би било голяма грешка да считаме, че само добродетелните хора имат особена духовна способност към вярата. Да повярва може и голям грешник, стига само да е способен да се вслушва в гласа на своята съвест. И тогава, подобно на митаря от Господнята притча, той вижда своите грехове и се кае за тях, не търсейки самооправдание.

По време на земния живот на Спасителя не всички са повярвали във възкресението на Лазар. Не всички вярват в това велико чудо и днес. За материалистичното съзнание е много трудно да приеме идеята, че с физическата ни смърт човешката личност не става жертва на небитието и тлението, че житейският ни път не завършва във влажен гроб, върху който расте репей.

Вярата във всеобщото възкресение, дадено ни от Христос Спасителя, прави всяко наше действие достигане на вечността. Доброто, което вършим, не изчезва, както всъщност не изчезва и злото, което вършим на ближните си.

Приемайки вярата в безсмъртието на душата, в живота след смъртта на физическото тяло и във всеобщото възкресение, човек приема и това, че всяка негова дума, всяко негово дело ще го съпътства във вечността.

Вярата във всеобщото възкресение ни помага да останем хора, да запазим и усъвършенстваме най-добрите способности на душата си, да бързаме да вършим добри дела и да изкупваме злите, да преобразяваме и одухотворяваме себе си и света около нас. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев