ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи в Господа братя и сестри, Господ ни е сподобил в този ден, Велики четвъртък, да бъдем тук, в храма, на света литургия.

Ние всички знаем, че в този ден е установлението на самата Божествена литургия.

Господ установявайки Тайнството на Светото Причастие, ни съединява със Себе Си и чрез това ни дава свръхестествени сили.

Веднъж Господ казал, и това, навярно, била най-голямата съблазън за всички, които били край Него: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, не ще имате в себе си живот“ (вж. Ин. 6:51-53).

И хората казали: „Как можем да слушаме това?“ – въпреки че били виждали много чудеса преди, но нямали любов в себе си и били много горди. Никой дори не се сетил да попита: „Господи, как е възможно това? Много сме объркани как ще се случи всичко това?“ – и да помисли, че ако Той може да възкресява мъртви, тогава естествено Той някак ще управлява всичко, че няма да е трудно. И се оказало лесно. Той взел хляб, разчупил го и казал: „Яжте, това е Моето Тяло“ (Мат. 26:26). Взел вино, благословил и казал: „Пийте: това е Моята Кръв“ (Мат. 26:27-28).

Ние се причастяваме с Тялото и Кръвта на Христа, и апостолите се причастили с Тялото и Кръвта Христови. И всички се разбягали. Това означава ли, че не работи? Не, това е просто семе, което е засадено в душите ни и след това трябва да бъде подхранвано.

И, според това как обработваме почвата си, Господ ни дава в същата степен, за да разцъфне плодът на Светото Причастие. И ние трябва да се трудим – защото без труд нищо не става – да се трудим в почвата на култивирането на Христовите заповеди, чрез които се познава човешката немощ.

Доколкото култивираме в себе си смирение, дотолкова ще се разкрие Божествената сила в нас, в душата ни и в тялото ни, когато се съединим с Христос.

И в бъдещия живот Бог ще даде на човек точно толкова, колкото човек може да понесе. Ще получите толкова блаженство, колкото имате в себе си място. Ако изобщо нямате място, тогава е ясно къде ще отидете.

Нека Бог да ни помага в тези трудове; целият ни живот да е насочен към това. Нека работим и никога да не отпущаме ръце, защото отказването е знак за гордост. Независимо какво се случва, трябва да се смирим и винаги да казваме: „Господи, помогни ми! Господи, дай ми сила! Господи, помогни ми да изпълня Твоята свята воля и винаги да бъда с Теб.“ Нека Божията помощ бъде с всички нас. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев