В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Жените-мироносици, чиято памет отбелязва светата Църква в третата Неделя след Пасха, обичали Христа. Обичали Го сърдечно. Обичали Го като Творец и Бог. Обичали Го и заради човешките Му качества: за Неговата скромност, за Неговото търпение, за Неговите страдания и мъжество.
И ето те отиват към Гроба и съвсем не мислят за това как ще отвалят огромният камък от вратата на Гроба. Но те отиват. Понеже така им повелявали сърцата им.
И ето Господ, Който през земния Си живот извършил множество чудеса, и в този момент извършва най-главното чудо за всеки човек – Той Сам отвалил камъка. Този непоклатим камък, който тегнел върху цялото човечество и върху всеки от нас – огромният камък на греховете на богоборчеството и непослушанието към Бога. Никой никога от хората не могъл да отвали този камък, колкото и да се стараели, колкото и да се съкрушавали, колкото и да плакали, колкото и да се стремели към Бога. Даже ветхозаветните праведници и пророци не могли нищо да направят с този огромен камък от страсти и грехове. И ето Господ сторил невъзможното за хората. Той разрушава този камък, потискащ човешките души с неимоверната сила на греховете, и освобождава всички нас.
Жените-мироносици отиват на Гроба и виждат, че Сам Бог е отворил вратата не само на Своя Гроб, но и вратата на Царството Божие. Мироносиците се удостоили не само да видят празния Гроб и да узнаят за Христовото Възкресение, но те също така първи и видели възкръсналия Спасител и с голяма радост притичали да съобщят на апостолите вестта за Христовото Възкресение. И тази вест се разнесла по целия свят. Това, което не могли да сторят много поколения хора, живели дотогава, свършила любовта на жените-мироносици и тяхната преданост към Бога.
Жените-мироносици със своя пример са ни показали, че любовта към Бога, искрената вяра в Него, ревността по Него, послушанието към Него вършат велики дела. И ето Господ за това ги възнаградил. Той ги утешил с голяма радост за това, че е жив и пребивава с нас навеки.
И днес, когато празнуваме паметта на жените-мироносици, Църквата ни напомня да не се боим ни от трудности, ни от изкушения, ни от напасти и да помним какво Господ е сторил за всички нас. Той е открил за нас Царството Божие. Амин. Христос Воскресе!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев


