ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи братя и сестри! Днес, в четвъртата неделя след Пасха, Светата Православна Църква възпоменава чудото с изцелението на разслабления. В този ден на божествената литургия се чете евангелието от Йоан гл. 5, ст. 1-15, където се описва това събитие. Затова този ден се нарича неделя на разслабления.

И така, Господ сътворил голямо чудо, изцелил расслабления, очакващ това тридесет и осем години, изцелил го от телесната болест. Нямало кой друг да му помогне. Но по-важна от телесната разслабленост е духовната и е рядко човек в една или друга степен да не страда от такава разслабленост. Ние невинаги намираме в себе си духовни сили да противостоим на злото както на външното, така и на вътрешното, чийто източник е в душите - нашите греховни страсти, помисли, наклонности. Когато не ни достигат собствени сили, когато духът ни е разслаблен, когато не намираме помощ от ближните, надеждата ни е само в Господа. Господ е милосърден. Той дори не пита разслабления вярва ли той, че Господ може да го изцели както това е ставало в други случаи, например, при изцелението на отрока, обладан от епилепсия: вярвам, Господи! Помогни на неверието ми (Мк. 9:24), възкликнал бащата на отрока. Господ веднага изцелил разслабления, попитал го само желае ли това. Но после го предупреждава да не греши, за да не се случи с него нещо по-лошо.

По такъв начин, Господ ни напомня, че източник на болестите, както телесни, така и духовни, е грехът. Господ изцелил разслабления, повече той не е парализиран и може да противостои на греха, за да не се върне болестта или нещо по-лошо. Така и ние според думите на Господа трябва да съберем всички намиращи се в нас сили, за да противостоим на греха, за да не се случи и с нас нещо лошо. Ако собствените сили не ни достигат, да се укрепим с пост и молитва, да се подкрепим със Светите Тайни, да станем като воини Христови в невидимата бран със злото.

Какво сторил разслабленият след своето изцеление? Той отишъл в храма, вероятно, за да въздаде благодарност на Бога за своето изцеление. Той не знаел Господа, възможно е, дори да не е чувал за Него. И, когато иудеи започнали да го обвиняват в нарушаване на съботата, че не е трябвало да вземе своята постелка, то казал, че Човекът, Който го изцелил, му казал да стори това, видимо разбрал, че това е велик пророк, имащ власт, господар и на съботата (Мат. 12:8).

Когато този човек обявил на юдеите, че Иисус е този, който го е излекувал, човек би могъл да си помисли, че го е предал. Но това е несъвместимо с останалата част от поведението на този човек. Той търпеливо понасял болестта си в продължение на тридесет и осем години. След като бил изцелен, той отишъл в храма, за да благодари на Бога. Той се подчинил на Господа, когато взел постелката си, в нарушение на еврейския закон. Мотивите за това деяние вероятно са били съвсем различни.

Може би той наивно си е мислил, че може да вразуми юдеите, да им покаже Човек, който може да извърши такива чудеса, така че те да осъзнаят грешките си и може би да повярват в Него. Вероятно не е знаел думите на Спасителя: „Не хвърляйте бисерите си пред свинете“ (Матей 7:6). Това не е било необходимо на юдеите. Те са били изпълнени с омраза към Христос и са търсели всякакъв извинение да Го убият. Но Неговият час още не е дошъл.

Хора като древните иудеи съществуват и в наше време. В света съществуват мощни сили, които се стремят да държат хората в състояние на духовна разслабеност. Култът към потребление се насърчава енергично, грехът се пропагандира, грехът се налага като норма на живот. Такива хора, живеещи в рамките на такава ценностна система, са по-лесни за контролиране. Христос и Христовата Църква свидетелстват за истината, призовават ни да се съпротивляваме на греха и пвредоставят необходимите средства за това. Следователно, те предизвикват яростна омраза на тези сили, точно както Христос е правил сред древните евреи. Оттук идват и ожесточените атаки срещу Църквата. Нека не се поддаваме на тези уловки; нека укрепим вярата си, нека винаги останем с Христос и да бъдем членове на Неговата Църква.

Възпоменавайки евангелската история за изцелението на разслабления, нека се уповаваме на Божията помощ, която ще ни укрепи в съпротивата ни срещу злото, в преодоляването на нашите слабости и пороци, и нека благодарим на Бога за всички Негови благодеяния. Амин!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

www.znamhram.ru