СЛОВО НА ПРАЗНИКА НА ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИЙ ПОБЕДОНОСЕЦ

Версия за печат

Днес звучи познатото на всички нас житие на свети великомъченик Георгий Победоносец. Свети Георгий вярно служил на своя цар, докато не станало въпрос за християнската вяра, която изповядвал. Той мъжествено противостоял на гонителите и твърдо изповядвал своята вяра, претърпял големи мъчения, заради които и бил наречен великомъченик.

На неговите икони се изобразяват събития, които последвали след неговата мъченическа кончина. В един езически град имало такава нечестива традиция. Там трябвало да принасят в жертва, кървава жертва, човек. При това непременно тази жертва трябвало да бъде от женски пол, девственица. В тази година жребият паднал върху царската дъщеря. Тя трябвало да бъде принесена в жертва на някакъв вид гущер, който живеел в тази област, подобен на съвременния варан. Тя се молила, бидейки християнка. И този светец се явил на бял кон, както обикновено правел в защита на родината си, с копие, и я защитил.

Важно е да носим този символичен образ в сърцата си, да имаме у дома си тази икона, за да помним, че всеки християнин, на първо място е воин Христов. И първото сражение, в което трябва да участваме, това е нашите сърца. Във всеки от нас Господ е вложил такава чиста девица, известно целомъдрие и чистота на душата, доброта и вътрешна красота. Според Божия замисъл всеки от нас е призван към святост. И във всеки от нас живее този мъжествен рицар, който желае това благо. Но в този свят е и лукавият, който действа чрез помислите, чрез страстите, които ние доброволно сме допуснали в себе си, чрез зависимост, които ние така леко придобиваме през живота си, чрез нашите ближни.

Да даде Бог да намерим в сърцата си този мъжествен храбър рицар, който да противостои на всички тези надигащи се в нас помисли и греховни страсти. Те се стараят да погълнат тази чиста девица, която вложил Господ, която трябва да израсте, да придобие този мир Христов. И после да станем вече наистина миротворци, сеещи този мир Божи, но не мир с греха, защото „какво съгласие може да има между Христа и Велиара?“. А този мир, тази радост, за която говори Господ, че нея никой не може да ни отнеме. Ако тя е в нас, тогава казва Той, че „когато застанете пред вашите мъчители, тогава не се грижете предварително какво ще говорите, как да постъпвате, защото сам Дух Свети ще ви настави какво да говорите и какво да вършите“. Но най-напред трябва да очистите съвестта си. Да се стараете да живеете честно първо пред Бога, пред самите себе си. И тогава ние ще почувстваме тази сила Божия, действаща в нас и чрез нас.

А животът, може би, ще бъде изпълнен с множество трудности. Никъде Господ не е обещавал, че ние непременно ще се изцелим и навсякъде около нас ще цари блаженство и щастие. Но всичко ще се изпълни с най-дълбок смисъл. И самите трудности, страдания и болести ще престанат да бъдат за нас толкова страшни. Понеже и те ще станат някакво стъпало, възвеждащо ни към познание на Христа. Пък и още е възможно всеки човек да се спаси.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев