ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Сърдечно поздравявам всички вас с големия празник – със Светата Петдесетница! С раждането на Църквата Христова, със слизането на Светия Дух върху апостолите, а чрез апостолите – на всички, които стават членове на Църквата.

Нека помислим: Господ дойде на света, поучаваше народа, страда, умря и възкръсна – изглеждало, че историята свършва дотук. Но ние вярваме – както са вярвали светите апостоли, както са вярвали всички поколения православни хора от основаването на Църквата до днес – че Господ, след като видимо е напуснал този свят, присъства чрез Светия Дух, като трето Лице на Светата Троица, в живота на Църквата. Въпреки човешките слабости, включително тези на църковните служители и православните владетели, както е било по време на православните империи, въпреки всичко, което човек привнася в живота на Църквата чрез греха, нейните благодатни сили по никакъв начин не отслабват от това. Църквата си остава Църква и ако някой се поколебае, тогава отпада църковното тяло и вече не принадлежи към него.

В цялата история на цивилизацията никоя човешка общност не се е съхранила такса, както се е съхранила Христовата Църква, и само този исторически факт би трябвало да убеди всички нас, че Църквата не е просто общност от вярващи, както твърдят някои неправославни деноминации, а присъствие на живия Бог на земята, на Светия Дух, Който прави Църквата непобедима, въпреки нашите грехове, несъвършенства и слабости.

Но за да може Божията благодат, спасителна за цялата вселена и дарявана чрез Църквата, реално да оплодотворява всеки от нас и да укрепва духовните и физическите ни сили, ние трябва да помним, че тази благодат не се дава автоматично – тя се дава в отговор на нашата вяра. Дори ако човек е бил кръстен и миропомазан, тоест е получил Светия Дух, но е отхвърлил Бога, потъпкал е вярата и няма нищо общо с Църквата, не бива да има никакви илюзии: такъв човек е лишен от липсва благодат; той е оставен на самия себе си. А всеки вярващ, присаден от Божията благодат към единственото спасително дърво, не е сам – самият Господ е заедно с него.

Христос присъства в Църквата с Тялото и Кръвта Си и никога до свършека на света няма да я изостави. Следователно Църквата е единствената институция, която ще оцелее до второто и страшно пришествие на Господа. Всичко ще се промени – няма да има ни държави, ни други политически формирования, ни човешки институции от какъвто и да е вид – и Църквата, създадена от Господа, ще посрещне идването на Спасителя във въздуха (вж. 1 Сол. 4:17) и ще свидетелства за своята вяра. Тя ще свидетелства за вярата на мъчениците и изповедниците, за вярата на благочестивите хора, които през хилядолетия са носили и продължават да носят великия дар на Божествената благодат, който получаваме в кръщението и причастието със Светите Христови Тайни.

Всички ние сме участници в това чудно поклонническо пътуване към Божественото Царство, за да посрещнем, заедно със светите угодници, идването на Господа. Или, в известен смисъл, сме избран народ – не по кръв, не по националност, а избран по Божията воля чрез кръщението, чрез помазанието със Светия Дух, чрез причастието със Светите Христови Тайни.

Нека помним това и да размишляваме върху нашата роля не само в запазването на вярата на лично, семейно ниво, но и в по-широк мащаб – нашето призвание е да съхраняваме вярата в нашия народ. Родителите – да възпитават децата си; учителите, доколкото е възможно, да правят всичко възможно, за да съхранят православната вяра в нашия народ.

Нека Господ ни укрепява в благочестие, мъдрост и любов към нашия Спасител. Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев