ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Днешното евангелско четино ни разказва за това как нашият Господ Иисус Христос веднъж преплавал през Галилейско море и стигнал до източния му бряг, където се намирали два града: Гергеса и Гадара. Затова тази земя се наричала Гадаринска или Гергесинска. Така разказват за това и евангелистите.

Евангелист Матей в евангелието, което днес чухме, разказва за това, че там Господ бил пресрещнат от двама бесновати човека, които били много люти, свирепи, и хората се боели да преминават през тази местност. А живеели те в гробници, т. е. в тези пещери, в които погребвали покойници. А евангелистите Марк и Лука казват, че там имало един бесноват. Защо така се разминават в своя разказ евангелистите? Вероятно, защото един от бесноватите се намирал в особено ужасно състояние, а другият пък, в сравнение с него, оставал почти незабелязан.

Когато бесноватите видели Господа,“ те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ (Мат. 8:29). И тогава започнали да молят Господа да не ги запраща в бездната. „А далеч от тях пасеше голямо стадо свини“ (Мат. 8:30–31). И Господ им разрешил да сторят това. Бесовете, като изоставили хората, се вселили в стадото свине и веднага стадото свине се втурнало от стръмния бряг в Галилейското езеро. Пастирите, които пасели стадото, видели това и започнали да разказват на всички какво се е случило със стадото им свине и кой го е направил. Веднага се събрали всички жители на града, излезли да посрещнат Христос Спасителя и започнали да Го молят да не влиза в града им, а по-скоро да си тръгне. Разбира се, Господ не ги насилвал и като чул тази молба, кротко се качил в лодката и се отправил към другата страна на езерото до любимия Си град Капернаум

Свети Йоан Златоуст, тълкувайки днешното евангелско четиво, казва, че то е много поучително за нас и въобще за всички християни. Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че дори бесовете разпознали Иисус Христос като Месия, като Божи Син, нещо, което нито фарисеите, нито еврейските власти признавали. Освен това виждаме, че вражеската сила не може да направи нищо без Божието позволение и допущение. Чухме как демоните поискали от Господа разрешение да влязат в свинете и едва тогава сторили това.

И това е много назидателно за нас, защото ние често се боим от някакви магьосници, от заклинания и т.н. Това е печално. Ние повече се боим от злата сила, отколкото от Бога. Не се боим от греха, а от злата сила. Но знаем, а и светите отци учат, че когато човек извърши грях, той отваря душата си за вражеската сила и тогава тя, разбира се, влиза в нас. Но ако се стремим да живеем по съвест, ако се стремим да очистим греховете си в Тайнството Изповед, ако прибягваме до Тайнството Причастие, ако се стремим да правим това редовно, тогава Господ няма да допусне това и нищо няма да ни навреди. А ако нещо се случва в живота ни, трябва да разберем, че Бог го е допуснал за наше спасение. Не трябва да се паникьосваме от това. Понякога забравяме за Христос, забравяме за молитвата, за добродетелния си живот, за подражанието на Христос и просто се паникьосваме и се суетим, и тогава страхът завладява душата ни.

Ето от този евангелски откъс разбираме, че без Божията воля, без Неговото допущение, вражеската сила не може да въздейства върху християнина, върху кръстеиия човек, който се старае да живее според съвестта си в съгласие с Майката Църква. Затова, скъпи братя и сестри, нека не забравяме, че без Божията воля нищо не се случва в живота ни. Нека помним, че Господ не насилва никого; Той само предлага: Той предлага евангелското учение, блаженствата и предлага избор. И изборът е наш, разбира се. В края на краищата, всеки човек избира дали да допусне Бог в душата си или не. Понякога не виждаме или отказваме да допуснем Бог в живота си, точно както жителите на Гадаринската страна отказали да Го допуснат в града си. Така и ние понякога отказваме да допуснем Бог в живота си.

В края на краищата, за да приемеш Бог в живота си, трябва да пожертваш нещо, да се разделиш с някои от желанията си. Гадаринските жители не искали да жертват нищо, загубили стадото си свине и решили, че ако Господ дойде в града им, ще пострадат още повече материално и затова не желаели нито да Го виждат, нито да Го слушат. Така и ние, когато отказваме да жертваме интересите си, егоизма си или някакви материални средства, ние също пречим на Бог да дойде в живота ни. И, разбира се, Той не прави това. Всичко става доброволно, по човешко съгласие.

Затова нека не забравяме това и се вразумим от днешния евангелски откъс. И нашият Господ Иисус Христос ни помага. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев