ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

В името на Отца, Сина и Светия Дух! Всички ние трябва да помним и да ценим, че Божията Майка има специална грижа за тази земя.

Днес възпоменаваме Успението на Пресвета Богородица. Както казва апостол Павел в посланието си до коринтяните: „С вяра ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7). Самата Небесна Царица е живяла с тази вяра през годините, които е прекарала на земята след Възкресението на своя Син, нашия Господ Иисус Христос.

За Нея земният живот, когато Господ, Нейният Син, вече пребивавал на Небето, бил изпълнен със скърби. Апостол Павел също почувствал това в душата си и казвал: „Желая да се освободя и да бъда с Христа“ (Филип. 1:23). Още повече такова желание имала и Божията Майка. Обаче на Господа било угодно Тя да продължи да живее на земята още известно време, за да могат християните да се укрепят, съзерцавайки Нейния образ и добродетелен живот.

Когато се изпълнило времето, архангел Гавраил отново се явил на Пречистата Дева и ѝ известил за скорошното ѝ представяне. Божията Майка пожелала всички апостоли да присъстват и Господ по чудо уредил те да се съберат в този славен ден от всички краища на земното кълбо. За тях това било събитие едновременно радостно и скръбно. Както раждането на Сина ѝ било безболезнено, така и Успението ѝ било безболезнено. Самият Господ слязъл и небесата се отворили, за да приемат душата на Пречистата Божия Майка.

Всеки човек, живеещ на земята, е призван към живот на Небесата. Със своето Успение Божията Майка показала, че смъртта не е край, а преход от временния живот към вечния. Смъртта вече няма власт над човека. Нека примерът на Божията Майка винаги бъде пред очите ни. Нека се стремим да живеем така, че и нашата смърт да стане успение. Нека молитвеният покров на Божията Майка се простира над нас. Амин.