ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПРЕДИ ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Версия за печат

Днешният ден се нарича Неделя преди Въздвижение. Светата Църква започва вече да празнува един от най-важните празници в църковната година – Въздвижение на Кръста Господен – предвид на голямото значение за християнина за кръстната жертва на Христа Спасителя. В днешното евангелско четиво евангелист Йоан предава думите на Христа Спасителя: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето“ (Ин. 3:13). Тук става дума за Възнесението Господне. Както Господ слязъл от небесата, така се и възнесъл на небето. И по-нататък Той напомня: „Както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Ин. 3: 14-15). Така и става.

Всичко това е сторено от Бог Отец от любов, която не срещаме, когато влизаме в досег с хора, защото не ни достига разумност, търпение и саможертва. И все пак има някакво разбиране за любовта съществува, защото всеки от нас обича някого.

Ненапразно Светата Църква празнува Въздвижение Кръста Господен, такъв празник, който като че ли се намира извън събитията от земния живот на Христа Спасителя, но тя го поставя на такава висота, че дори го сравнява с празниците Рождество Христово и с Богоявление. Съществува неделя преди Въздвижение и неделя след Въздвижение, което означава, че честването се простира върху дълъг, двуседмичен период от литургичния живот на Църквата. Защо е така? Понеже богослужението е устроено така, като училище, та всеки, който посещава това училище, да разбере и почувства, че без тази жертва, без тази готовност да вървим по стъпките на Христовите заповеди, е невъзможно да спасим душите си. Трябва много да претърпим, трябва да се смирим, трябва да страдаме, трябва да се заставяме вършим да правиш добро въпреки собствените си егоистични представи, трябва да се откажем от много нека. Разбира се, на първо място, от греха.

Грехът властва над човека и той не може сам да се освободи от него. Кой може да го освободи? Само Христос, ако човек Го помоли, ако поиска: „Господи, спаси ме от това.“ Ако той действително желае и Господ ще види, че човек наистина желае да се спаси, Господ ще го облекчи. Непременно ще стори това, защото Самият Той го е казал: „Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия?“ (Мат. 7:9-10) Вие така не правите. Вие, бидейки хора зли, и все пак никога няма да причините такава гадост на децата си: вместо хляб – камък, а вместо риба – змия. „И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?“ (Мат. 7:11). Затова, ако човек иска да се спаси, той ще се моли, ще вярва, ще се надява и това непременно ще се случи. Може би не веднага, защото Господ желае да се убеди в твърдото намерение на дадения човек. Загадка е, защо понякога човек се моли и Господ изпълнява желанието му веднага, докато понякога е нужно много време, за да изпросим желаното от нас. Нека полагаме усилия и нека Господ ни помага по застъпничеството на Пресвета Богородица. Амин.

Превод със значителни съкращения: Иконом Йоан Карамихалев