ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ НА АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН БОГОСЛОВ

Версия за печат

Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него“ (1 Ин. 4:16).

Братя и сестри, на днешния празник ние молитвено прославяме този, който повече от половин век разпространявал благовестието Христово в съюза на мира и любовта. Нима може да се изрази с думи всичко това, което извършил със своята свята „ревност по Бога“ свети апостол Йоан? „Величието ти, девствениче, кой ще изрече? – пеем ние с устата на Светата Църква. - Защоото източваш чудесата и изливаш изцеления,
и се молиш за душите ни като богослов и приятел Христов“.

Свети апостол Йоан е първият и най-съвършен богослов, завършващ камък на свода на Църквата – на богооткровената истина и християнския живот. Сърцето му горяло от любов към Бога и ближните, изпълнено с небесно чувство и пламък на Божественото. Любовта е началото на истинското познание за Бога и основната основа на християнското просветителско дело на светия евангелист.

Благодарение на любовта си той станал, по думите на една от стихирите, „зрител на неизказани откровения и говорител на най-висшите Божии Тайни“.

Озарен от светлината и духа на тази любов, той ни възвестил, че Бог е „истинската светлина“ (Ин. 1:9) и ние трябва да станем „чеда на светлината“ „Бог е дух“ (Ин. 4:24), – казва светият апостол; затова и ние трябва да се родим в духа и да живеем в духа, за да влезем в Царството Божие.

Като Христов довереник и приятел, светият апостол Йоан „пребъдвал в Бога и Бог пребъдвал в него“ и затова провъзгласява, че „Бог е любов“ (1 Йоан 4:16). Божията любов към нас е основният предмет на християнското учение, а нашата любов към Бога е основата на християнския морал и коренът на всички добродетели.

Християнската любов не е просто излияние на благочестиви чувства на благоговение, благодарност и преданост към Бога. През целия живот на човек любовта към ближния трябва да бъде неразривно свързана с любовта към Бога. Заповедта да обичаме ближния е израз на заповедта да обичаме Бога. „Който каже: "любя Бога", – казва апостол Йоан – мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Ин. 4:20). Този богоустановен и спасителен съюз на двете заповеди на закона Божи представлява истинската любов.

Свети Климент Александрийски разказва за свети Йоан: когато апостолът обикалял градовете в Азия, в един от тях видял млад мъж, чиято душа била предразположена към доброто. Светият апостол го кръстил. Тръгвайки да проповядва, той го поверил на един епископ. Епископът, като взел младежа под опеката си, го научил го на божествените истини, но не му дал правилно възпитание и го предоставил на свободната му воля. Скоро младежът започнал да води разюздан и, изкушен от приятели, отишъл при разбойници, които го избрали за свой лидер. Връщайки се след известно време, свети Йоан, след като научил за живота на младежа и воден от любов и състрадание към погиващата му душа, отишъл в разбойническия лагер, за да върне младежа си към предишния му благочестив живот.

Младеж, който всявал страх и ужас сред преминаващите по околните пътища, видял идващия към него свят старец, засрамил се и искал да се укрие в пустинята. Светият апостол, забравяйки старостта си, се затичал след него, викайки: „Сине мой! Върни се и не се отчайвай от падението си. Аз поемам греховете ти върху себе си. Спри се и ме изчакай, защото Господ ме изпрати при теб.“ Младежът, като се спрял, паднал в краката на светеца с трепет и голям срам, не смеейки да го погледне в лицето. Светият старец го вдигнал от земята, прегърнал го и го целунал с бащинска любов и го завел в града, радвайки се, че е намерил изгубената овца.

Братя и сестри! От този пример виждаме образец на християнска любов. В лицето на светия апостол и евангелист Йоан Богослов, християнската любов живее и никога не умира на земята, както е писано в Свещеното Писание: „И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре“ (Ин. 21:23).

Нека възнесем горещите си молитви към всехвалния пратеник на мира и любовта, нека го помолим да разпали в сърцата ни любов към Бога и ближните, да ни закриля до края на живота ни, за да можем да изпълним думите му: „Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!“ (1 Ин. 3:18). Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев