ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 19-ТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Днес на литургията чухме откъса от Евангелието (Лука 6:31-36), в който се съдържат най-важните, навярно, думи, реално наставляващи по пътя към спасението. А те звучат така: „както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“.

Толкова проста фраза, едно предложение, а в него е целият нравствен смисъл на Новия Завет. Но това не е просто цялостната християнска етика в концентриран вид – тези думи наистина сочат единствения път към спасението. И ако се замислим върху думите „както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“, ще разберем, че пътят към спасението не е толкова труден.

Защо Господ ни предлага да погледнем на житейския си път през собствената си призма? Понеже ние възприемаме света през себе си – чрез ума, паметта, зрението, слуха, обонянието и осезанието. Ние сме основният инструмент, посредством който душата ни се изпълва със съдържание. Ние попиваме всичко, което ни дава светът около нас – както правилните мисли, така и понякога погрешните, както възвишените, така и най-низките. Човек попива всичко, възприема всичко и от него зависи до каква степен е способен да отдели доброто от злото, да усвои доброто и да отхвърли злото.

Ако всеки от нас се опита да запомни думите на днешното Евангелие и да ги приложи в първата конфликтна ситуация, при решаването на първия проблем във взаимоотношенията си с хората, тогава ще усетим великата, благодатна сила на Божествената заповед: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. И нека Господ ни помогне не само да запомним тази проста истина, която отваря вратата към спасението, но и да се опитаме да я прилагаме в ежедневието си. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев