Версия за печат

Скъпи братя и сестри! Чудесно е, че има такива специални дни, в които можем да оставим настрана ежедневните си дела и грижи, да дойдем в храма, запишем за споменаване имената на нашите близки, да се помолим, да поръчаме панихида или литургия. Да им подарим частица от сърцето си.

Този ден има две измерения. Първото – това е ползата за починалите благодарение на нашите молитви. От Евангелието знаем, че молитвите на едни наистина помагат на други в техните нужди и живот. Това е неизменен закон на духовния живот. Нека си припомним приятелите на разслабления, когато те помолили Господ да помогне на болния. Като невидима нишка, молитвите, съединени от любов, свързват цялото човечество. Но тук вярата е от съществено значение.

Втората полза е за нас самите. Ние се учим се не само да жертваме времето си и материални блага, давайки на църквата или на бедните, но и се учим да бъдем благодарни. На първо място, благодарност към Бог аи, разбира се, към починалите ни роднини и приятели. Благодарим на Бога, че ни е дал този живот. В такива дни започваме да ценим повече собствения си живот, да се отнасяме по-внимателно към него и да се опитваме да не повтаряме грешките, които може би сме допуснали в миналото.

Е, разбира се, благодарим на нашите близки, които вече не са сред нас. Това са нашите майки, бащи, братя и сестри, а също така благодарим и на сродните нам по дух хора. Всички те са ни научили на нещо, спасили са ни от нещо, с нещо са ни помогнали.

Нека Господ да приеме нашите молитви и да упокои нашите починали сродници и близки в селенията на праведните. Царство им Небесно!

*Оригиналното заглавие е: Дмитриевская родительская суббота

Превод: Иконом Йоан Карамихалев