ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА КРЪВОТЕЧИВАТА ЖЕНА

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес в Евангелието ние чухме как към Господ се приближил началникът на синагогата Иаир, „и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му“ (Лк. 8:41) и да изцели умиращата му дъщеря.

Господ, след като чул молбата му, тръгнал по пътя, а „народът се притискаше о Него“ (Лк. 8:42). В това време към Него пристъпила жена, която 12 години страдала от кръвотечение, докоснала се до крайчеца на Неговите одежди и била изцелена. Слез това Господ възкресил и вече умрялата дъщеря на Иаир.

В днешното Евангелие Господ показва на всички нас силата на молитвата, вяра и Промисъла Божи. Иаир паднал на колене пред Господа и Го молил да изцери дъщеря му. Кръвотечивата жена не паднала на колене, но в нейното сърце живеела молитвата. Тя имала огромна вяра, надежда и упование на Този, за Когото била чувала. Тя дори не могла да се обърне към Господа, защо била нечиста, но вярата й била силна. Именно поради своята вяра тя била изцелена. Тя не молела за нищо, а просто „приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му“ (Лк. 8:44). И Господ, почувствал силата, която излязла от Него, възкликнал: „Кой се допря до Мене?“ (Лк. 8:45). Учениците, които се навирали около Него, отвърнали: „Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?“ (Лк. 8:45). На което Господ отговорил: „Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене“ (Лк. 8:46).

Когато пророците и апостолите са изцелявали, те са го правили с Божията благодат. Господ е изцелявал с божествената Си сила. Каква е тази сила? Според свети Теофан Затворник жената сякаш е похитила Неговата благодат. Но как? Чрез силата на вярата си.

Всички се молим у дома, идваме в храма, но получаваме ли изцеление? Някои тълкуватели на този евангелски откъс, че всички ние преживяваме някаква форма на грях и за да бъдем изцелени, трябва да влезем в контакт с Господа. Когато започнем да се молим, ние вече сме в контакт с Господа. А когато пристъпваме към Причастие, ние се съединяваме с Бога в най-тесен съюз: Бог е в мен и аз съм в Бога, според думите: „Вие сте в Мен, и Аз съм във вас“ (Йоан 14:20). Какво може да бъде по-висше от това? Само Небесното Царство. А на земята ние влизаме в контакт с Бога в молитвата.

Когато човек е угнетяван от някакви греховни помисли, нашият ум започва да се съпротивлява. Свети Теофан Затворник описва случай, когато един старец се опитал да се бори самостоятелно с лукавия и когато вече бил победен, той извикал: „Господи, защо си ме изоставил?“ А Господ отговорил: „Не съм те изоставил; но понеже не си ме призовал, а си помислил сам да се справиш с враговете си, не съм ти се притекъл на помощ. Ти си се уповавал на себе си. Призови ме и винаги ще намериш готова помощ“.

Няма нужда да си противоречим или да се оправдаваме, когато сме обзети от неверие или някакви лукави мисли. Не бива да влизаме в пререкание с тях, а просто да паднем в краката на Исус Христос, подобно на Иаир, и да извикаме: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, ела и изцели душата ми, мислите ми, които ме тревожат. Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, смили се над мен, грешника.“ Когато умът ни се обърне към Господа, ние веднага биваме обгърнати от Божията благодат и всички тези мислени зверове вече не могат да се доближат до нас. „И Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“ (Пс. 49:15), – казва Господ.

Всички ние идваме в храма, както и тогава, когато множество хора следвали Христос. Но само една се изцелила. Защо? Както Сам Господ казва: „Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене“ (Мат. 15:8). Така и тук само една кръвотечива жена дошла с вяра в своето сърце.

Като цяло всички ние се намираме в подобна ситуация на тези хора. Можем да стоим в църква, но сърцата и мислите ни са далеч. Ако по време на службата умът ви е погълнат от всички думи и химни, когато напуснете църквата, ще вземете със себе си това, което сте получили тук. Това е борба. Умът ви отлита „в далечна страна“ (Лука 15:13) и вие го връщате обратно при Христос. Но вие го връщате не със собствени сили, а като се обръщате към Христос: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.“ Само по този начин можем да получим изцеление. Трябва да се стремим единствено към Бога.

Какъв Промисъл Божи водил тази кръвотечива жена? Дванадесет години тя страдала от кръвоизливи и, както казва Евангелието, „бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного“ (Лк. 8:43). Дванадесет години тя се мъчила и Господ я привел към Себе Си, за да приеме изцеление от Него. Така и ние живеем и не разбираме Божия Промисъл за себе си.

Вярваме в Бога, но не можем да Му се доверим. В това е целият проблем – нашето неверие. С ограничения си уме не можем да разберем Този, Когото Девата Майка е вместила, но небесата не могли да вместят. Трябва просто да се смирим и да кажем: „Господи, нека бъде Твоята воля във всичко.“ Ще се катерим, ще пълзим и ще се издърпваме нагоре. Нека Господ да доведе всеки от нас при Себе Си, подобно на кръвотечивата жена, за да се докоснем и ние до одеждите Христови и Той да каже на всеки от нас: „Твоята вяра те спаси“ (Лк. 8:48).