Братя и сестри! Днес Светата Църква отбелязва с особена тържественост и духовна радост едно събитие, което на пръв поглед изглежда скромно и лично – Влизането в храма на тригодишната Дева Мария, бъдещата Божия Майка. Това събитие не е описано в каноничните Евангелия, но е благоговейно съхранено и достигнало до нас от църковното Предание.
Можем да се запитаме: какво отношение има това древно събитие към нас, хората на 21-ви век, живеещи в суета, сред технологиите и ежедневните грижи?
Това отношение е най-пряк и дълбоко. Празникът Въведение – това не е просто възпоменание на историята. Това е образ на нашето собствено християнско призвание.
На първо място, това е урок за вяра и доверие към Бога от праведните Йоаким и Анна. Те отдават на Бога най-скъпото, което имат – своето единствено дете. Тяхната жертва е предобраз за това как трябва да се доверяваме на Господа, даже когато Неговите пътища ни се струват неразгадаеми. Поверяваме ли ние на Него своите деца, своя живот, своето бъдеще с такава безусловна вяра?
Второ, това е пример за личния избор на Божията Майка и стремежа ѝ към Бога. Нейното изкачване по стъпалата е символ на нашето духовно пътуване. Всяка стъпка представлява нашата молитва, нашето усилие в борбата срещу страстта, нашето малко добро дело, нашето участие в Тайнствата. Християнският живот не е стоене на място, а постоянно изкачване, понякога трудно и взискателно. Лесно ли ни е да изкачваме тези стъпала? Често не е. Уморяваме се, спъваме се, търсим лесния изход. Но Пресвета Богородица ни показва, че това изкачване е възможно и неговият плод е среща с Бога.
Трето, и най-важното е, празникът ни казва, че всеки от нас е призван да стане храм Божий. Апостол Павел казва: „Не знаете ли, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас?“ (1 Кор. 6:19). Въведението на Божията Майка в Храма я подготвя за нейната велика мисия – да стане обиталище на Божеството. И ние, чрез Кръщението и Миропомазването, също ставаме вместилище на Светия Дух. Цялата цел на нашия живот е да запазим този храм в чистота, да не го оскверняваме с греховни мисли и дела, а да го украсяваме с добродетели.
Днес, на този светъл празник, Светата Църква кани всеки от нас да влезе мислено в духовния храм – в пространството на молитвата, покаянието и благодатта. Нека оставим суетните грижи зад прага на храма, както праведните родители са оставили дъщеря си да служи на Бога. Нека направим поне една крачка нагоре по стълбицата на добродетелта: да простим на някого, да се помолим по-внимателно, да сдържим раздразнението си, да подадем милостиня.
Пресвета Богородица, прекарала години в храма, молейки се, занимавайки се с ръкоделие и четейки Свещеното писание, е пример за нас как човек може да се посвети изцяло на Бога. И ако се стремим към това с всички сили, тогава в сърцата ни, в този вътрешен храм, ще се роди и Христос – нашата надежда, нашата радост и нашето спасение.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев


