В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри. Въз основа на този кратък евангелски текст ние отново виждаме доколко суетни са нашите мечтания по отношение бъдещата перспектива в живота, особено по отношение и на неговата материална подредба. Колко често ние, самонадеяно опирайки се на собственните си сили, на житейския си опит, се опитваме да прогнозираме напред, строим много планове за подобряване на нашите материални, битови условия за живот, мечтаем за ново жилище, за нови придобивки, мечтаем да подобрим качеството си на живот, да го издигнем на ново стъпало. И колко често ние с вас сме се убеждавали, че без Бога, без Неговата всесилна помощ нищо не можем да направим.
Често се случва така, че един или друг човек събира богатства, строи дом, подобрява своето материално състояние, а после го застига внезапна смърт, пресъхват суетните безпокойства, многогрижието. И често се случва, че това богатство наследяват даже не децата, а някакви далечни роднини, които приживе не са проявявали уважение към покойника. А понякога нали материалните ценности остават на държавата и домовете и преминават към местните жилищни фондове. Това показва, че този стремеж към материалното, към земното е бил неправилен и е довеждал до забрава на Бога.
И eто днешното евангелие спира нашите безумни, понякога, горделиви стремежи, които прогнозират нашия живот задълго напред. Апостол Иаков в своето послание казва, сякаш обръщайки се към нас: Чуйте сега вие, които казвате: „днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва. Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще нравим това или онова",
сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава“ (Иак.4:13-16).
Когато размишляваме върху тази перспектива на живота си, си мислим, че подобни евангелски образи не се отнасят до нас. Но ако се вгледаме дълбоко в душите си и анализираме поведението и плановете си, ще видим поразителна прилика с евангелския персонаж. В края на краищата, колко много хора вече планират летните си ваканции: още през януари ще бъдат публикувани разписания на полетите от компаниите; хората планират ваканции през юни, юли и август, като трябва да резервират хотели предварително и съответно да купят билети, но не знаят какво ще им се случи утре. Нека Бог даде всички тези намерения, скъпи братя и сестри, винаги да правим с уговорката: „Господи, благослови! Да бъде Твоята воля, Господи.“ Тогава, може би, това или онова ще ни послужи за добро.
Този евангелски откъс завършва с думите: „Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога“ (Лк.12:21).
Човек събира богатството в Бога, когато поставя за приоритет в живота си духовните ценности, а не материалните. В Евангелието има много удивителни думи по този повод: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! (Мат.6:25-30). Тези думи от Проповедта на планината, изречени от Христос завършват призив към всеки от нас: „Търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев


