Свети равноапостолен цар Константин и царица Елена – 21.V.

Версия за печат

Върви угрижен цезар Константин

със малочислена войска към Рим,

но грийва на небето кръст сияен –

победа над противника вещае.

И с помощта на тоя кръстен знак

разбива многочисления враг,

през век четвърти в Римската държава

за Църквата Христова мир настава.

Изгражда царят храмове навред,

спасителната вяра е в разцвет

и управлява с ревност на апостол

във православния Константинопол.

Господен раб под царствения плащ

той търси кръста Му животворящ

и него в Гетсимания свещена

намира майка му света Елена.

Със не един великолепен храм

събитията възкресява там,

подкрепян от Христовата десница

владетелят със майката – царица.

Той свика и Никейския събор

и наблюдател е на тоя спор,

анатемосващ ереста на Арий

и утвърждаващ истинската вяра.

На дело и със святост исполин –

държавник е за пример Константин,

та Божието Царство на земята

да дойде, както е на небесата!