ПОКАЕН ВИК

Версия за печат

Живеем безбожен, бездуховен живот

намери се грешник един да го каже

покаен вопъл, вик от любов

към Бога, към ближните, към душманите даже.

Живеем безбожен, бездуховен живот

нима най-важното не трябва да се каже:

живеем по плът, без Господ, без Бог

без да ходим..... във Храма даже.

А на плътта наградата е смърт,

и сетне – мястото й в гроба,

на духа – наградата – живот

във Вечното Царство на Бога.

Но ние все за земното ламтиме,

духовното съвсем сме го задраскали

избираме в ада да гориме

отколкото духовно да израстваме.

А наближава времето когато

за Съд ще ни изправи пред Него

не зная как ще се оправдаваме,

но там ще заклеймим нашето его.

И сега знаем, че то е виновно

ненаситното его и нашата гордост,

на които служим така отговорно

от малки дечица – чак до смъртния одър.

Живеем безбожен, бездуховен живот

макар и на бедните да правим даяния,

но Бог е оставил спасителен брод

последна възможност за нас – покаяние.

То не е преживяване леко

става вътре дълбоко в сърцето,

разтърсва душата, променя човека

и радост за него е на Небето.