ПРИМЕРЪТ НА РОДИТЕЛИТЕ

Версия за печат

Необходимо ли е да добавяме, че да поставят детето си на твърдата почва на християнските заповеди могат само тези родители, които сами се стараят да живеят по тези заповеди?...

На разрушителния дух на времето родителите могат да противопоставят света и постоянния живот в Църквата и семейството (малката църква). За да може дори малкото детенце да почувства, че тук е хубаво. А когато порасне да си спомня: Там беше хубаво. Както е известно, истината с вяра не се доказва, а се показва. Навярно една от най-силните противоотрови от пошлите впечатления на падналия свят е образът на хората, живеещи сега и заедно, но въпреки законите на този свят. И още повече, ако тези хора са родителите.

Ние не трябва да забравяме, че децата постоянно ни наблюдават и ни подражават. При своята привидна неосъзнатост те забелязват всичко: и как стоим в храма, и как се молим вкъщи, и как общуваме с хората или какво говорим за тях, и на какво се радваме и какво ни огорчава.

Колкото повече пораства детето, толкова по-критично става то към нас, толкова по-добре вижда къде делата ни се разминават със словата ни. То все по-добре може да оцени собствените ни усилия да живеем по Божиите заповеди.

Съществува един важен въпрос: Как да научим детето да се моли? Молитвата не бива да се превръща в досадно задължение, в мъртво правило, което трябва по-скоро да се изчете. Много родители са разбрали това и имат незаменимо средство за възпитание – собствения пример. Те започнали да се молят пред децата, за да ги видят и чуят. Тъй като малкото дете не може да бъде заставено да седне и да слуша, ако иска да играе, родителите са намерили подходящото време - отново преди сън, когато децата вече са легнали в леглото. Много дечица заспиват с родителската молитва.

Децата с особено внимание се вглеждат и вслушват в молещите се възрастни, приемайки техния опит. Старецът схиархимандрит Гавриил (от Спасо-Елеазаровската пустиня) си спомнял как майка му в детство- то му го упреквала за лудориите, а когато се повтаряли - започвала да се моли: Застане, разказва старецът, на колене пред иконите и започне със сълзи и на глас да се жалва от мен на Бога и да се моли: Господи, ето аз измолих от Тебе син, а той постоянно прави бели, не ме слуша. Какво да правя с него?... И сам може да погине, и мен да погуби... Господи, не го изоставяй, вразуми го да не върши повече лудории... И все в този дух, моли се на глас, плаче. А аз стоя до нея, притихнал, слушам жалбите й. Става ми срамно, пък и за майка ми ми е жал.

Майчице, но майчице... аз повече няма, шепна й плахо. А тя все моли Бога за мене. Аз пак обещавам да не върша лудории и сам започвам да се моля заедно с нея...Иска ни се да добавим, че децата са особено чувствителни към неискреността - не дай си, Боже, детето да забележи, че майката се моли заради него, на показ! Като следствие може да се появи скептицизъм и дори озлобеност. Целта на такава гласна молитва може да бъде само самата молитва.

Един възрастен човек цял живот, до дълбока старост, помнел как неговите родители през нощта оставяли на масата в детската стая иконка с горящо пред нея кандилце, за да защитят детето от нощните страхове и колко радостно и спокойно му било, когато се събудел да види иконата, осветена от пламъка на кандилото. Един-два такива спомена несъмнено действат благотворно на душата, защитават я в периоди на изкушения. А в наши дни на децата са особено нужни добри, душеполезни впечатления, защото съвременният свят буквално залива детската душа със страшни и греховни образи. От родителите зависи добрите впечатления да са повече. Спомените за поклонението при преподобния Сергий, за вечерните разходки с бащата, за това как майка му се е молила край леглото, може да се окажат за подрастващия и за възрастния човек подобни на това кандило, което разгонвало обкръжаващата го греховна тъмнина. Защитата на детската душа от вредното влияние на този свят не е толкова невъзможно дело. Преди всичко кръстеното дете има защитници, безкрайно по-могъщи от неговите родители: това е Ангелът пазител, това е светецът, чието име носи. И Сам Господ, е казано, пази мла- денците, и Божията майка няма да ги изостави. И кръстът, който винаги е на гърдите, е оръжие непобедимо. Трябва само детето да помни за своите небесни защитници и да се обръща към тях с молитва. Затова е толкова важно детето да се научи да се моли - не да изчита сутрин и вечер сбор от непонятни за него думи, а именно да се моли на Бога, т.е. да говори с Него, да моли Неговата защита и помощ.

Съвременният християнски писател А. Доброволский има разказ Кремъл - за това, как две малки братчета се заблудили из многолюдните московски улици и все повече се отдалечавали от къщи. И как ги спасило чудо Божие - по молитвата на едното от децата, което си спомнило урока на баба си: Саша, ако заболееш, ако загубиш нещо или сам се загубиш, заблудиш или изплашиш – моли се на Бог и Той ще ти помогне. И ето, спомняйки си за това, изплашеното дете вървяло по улицата, държейки брат си за ръка и непрестанно се молело: Господи, помогни ми. Господи, заведи ме вкъщи. И искрената детска молитва била чута: Господ изпратил на момченцата водач - неизвестна светица в образа на стара монахиня, която им показала пътя...

Когато обясняваме на детето как падналият свят действа на душата му, как демоните беседват с нея чрез лошите помисли и откъде се вземат те, навярно си струва да му кажем, че дори великите подвижници не могли със собствени сили да се противопоставят на тези бесовскинападения. Но те, виждайки своята немощ, знаели, че невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лука 18:27); те се обръщали към Бога с молитва и Той ги защитавал. Тяхната задача се заключавала в това, да бъдат внимателни към себе си и да се молят. Това е урок и за нас, и за нашите деца, които в трудните минути на изкушение могат да се помолят на Бога - за да получат бърза помощ.

Съвременните родители нямат възможност да заключат своето дете в глуха кула, за го изолират напълно от душевредните влияния на света. Пък и това би било проява на твърде неразумна родителска любов. Разумната любов е смирена и знае, че не може всичко. Затова невъзможното за човеците е възможно за Бога. Поради това най-първо задължение на християнските родители във всички времена остава молитвата за детето. Тя представлява основа за всички дела на семейното възпитание.

Източник: „Детето в света на телевизията и компютрите”, издателство Тавор