Вход
Младежите в днешното съвремие и отговорността на обществото
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Версия за печатТова, че сред младите хора стават страшни неща, го знаем всички. Чуваме и по новините ужасяващите репортажи, но те засягат само за кратко нашия ум, без да ангажират сърцето. А младите хора още от деца са подложени на такова въздействие на света, че усвояват от детска възраст ценности и светоглед, които водят до духовна смърт. И най-лошото е, че възрасните, които разбират за какво става въпрос, не предприемат нужните мерки, за да се предпазят децата, а те биват направо хвърляни на жертвеника на парите и ръцете на много хора, чиито бизнес е свързан с дискотеки, тинейджърски сайтове и др са изцапани с детска кръв.
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
- Версия за печат
Ето един болезнен вик от реалността на съвременното общество на едно руско момиче на 18г, което умира, болно от СПИН
ОЩЕ СМЕ ЖИВИ, А ВЕЧЕ НИ НЯМА
Уважаема редакция!
Пиша ви, защото вие все още не сте се отказали да се занимавате с такива като нас. Моля да напечатате писмото ми. За мен е важно то да бъде прочетено от младите хора – момичета и момчета. Искам да им кажа някои работи, за да се замислят и да се осъзнаят. Защото аз и другите от моята среда също не разбирахме по-рано много неща.
Казвам се Олга и съм на 18 години. Ще премълча фамилното си име… Вече от две години съм болна от СПИН. В болницата не съм сама, тук приятелите и приятелките ми са все такива като мене. Сега на всичко гледам по-иначе, не като преди.
Защо вие, възрастните, хвърлихте „под влака” нас, вашите деца? Защо ни прегазихте със секс, порнография, наркотици? Ние бяхме още деца, а „татковците” вече ни опипваха в леглото. „Майчиците” пък получаваха пари за своите деца. Вие, вие сте виновни за нашите болести и нашата смърт! Искате „разкрепостеност”, „разпуснатост”, „свобода”. Рекламирате „обратните”, поощрявате „порнографията”. Проповядвате „свободните връзки”, афиширате режисьорите-хомосексуалисти. Вие лелеете всичко това, удовлетворявате своето беснуване. А ние умираме!
Ние бавно умираме и не трябва да се лъжем, че нищо не се е случило с нас, че ще бъдем живи… Ние няма да имаме любов, няма да имаме семейства, няма да родим деца. Разбирате ли изобщо, какво става с нас, поколението, което идва след вас?!
Ние сме още живи, а все едно че ни няма. Лишиха ни от детство и ни отнеха бъдещето. Когато срещна на улицата възрастни хора или видя старци и старици, ме обхваща непонятно чувство, което не зная как да опиша. В него има обида, злост, безизходност, страх, завист, безсилие и невъзможност нещо да се поправи или да се промени. Защото вече е късно! Ние не знаехме какво значи любов, не знаехме що е „срам”, „нравственост”, „позор”. Всички тези думи вече си отидоха от училищата, от живота. Но вие ги знаехте?! Ето, вие доживяхте до 70 години, до 80 години, че и повече, а ние няма да изкараме толкова! Ние ще умрем млади! Защо? За какво? Четирима мои приятели, довчерашни ученици, вече умряха. В моргата лежат студени. Едни други вече се погребваме…
Защо не ни предупредихте с вашия „безопасен секс”? Ние искахме да живеем! По-добре ниви да оряхме, трактори да карахме, отколкото сега да умираме от СПИН, облечени във вносните си дрехи. СПИН-ът и сифилисът станаха за младите хора нещо като хрема.
Аз се боях от мъжете, сега от нищо се се страхувам, сега всичко ми е безразлично. Нека те да се страхуват от мен, а ако „се поотпуснат”, ще получат за това „награда”… Ние бяхме мънички, не знаехме как се раждат деца, мислихме, че ги намират в чашките на цветята или че ги донася щъркелът. О, да можеше по-дълго време да си стоим в неведение, вярвайки, че наистина щъркелът донася децата!
А вас никой няма да съди за нас. Та нали не сте убили собственоръчно никого от нас. Само ни разваляхте, развращавахте с вашите „картинки”, с вашите „произведения”. Идвахте в училищата и, уж загрижени за нас, ни „отваряхте” очите колко „добре” би било да вършим „онези работи” не по мази и сутерени, а „цивилизовано”, като за целта ни прожектирахте филми и раздавахте брошурки. Такива насилници като вас сега не ги съдят, сега тях ги поощряват, вкарват ги във властта. И вие продължавате да вършите същите неща с други деца, по-малки от нас.
Престанете!
Ах, колко щях да съм днес благодарна на този, който би изтръгнал навремето цигарата от ръката ми, би ме „сгрял” с коприва отзад тогава, когато още можеше да бъда спасена, когато още можеше да бъда измъкната изпод „колелата на влака”!
Помогнете на тези, които милеят за своя народ да прекратят това, което става навсякъде из нашата страна! Помогнете да се прекрати това безумие! Приемете закони и забранете порнорекламите, порнолитературата, филмите, наркотиците, водката. Ние погиваме, но и вие – също!
Кой кара влака? Пияниците, „обратните”, „свободните” от срам и отговорност?! Ние сме под тях… И те минаха през нас. Свършено е!
Олга. Краснодарски край.
(Препечатано от „Советская Россия”, 17 май 2001 г.)
Превод от руски: Десислава Главева
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Търсене
Православна ли беше Ванга
Новините бълват действително множество черна и болезнена информация, която ние не можем да осмислим и осъзнаем за кратко време. Необходимо е човек да положи усилия и да се замисли - все трудни неща в нашето съвремие, където всичко е толкова динамично и променящо се - защо ни е да се занимаваме с проблемите на другите? Нима си нямаме свои собствени? Това духовно отчуждаване и превръщането на човешките съдби в статистика води до студенина в отношенията ни едни с други, води до неразбиране и нежелание за разбиране на проблемите на другите, води до незаитересованост и безразличие. Тези неща са все предпоставки за душевна пустота и болка, която често се превръща в депресия - тази толкова позната на съвремието ни "болест". Младите, децата - хората с чисти души и непорочни мисли... Защо така безжалостно ги обстрелваме с гнусотия и бълвоч? А да, ние не обстрелваме тях - ние обстрелваме себе си, те просто са се случили да са там - до нас. Истината е, че без пример на добро и любящо поведение, думите са безсилни. Затова ако искаме да помогнем на младите (децата) да израснат в добри и вярващи в Бога личности, трябва ние самите да се стараем да сме такива хора, от които може да се взима пример - поне малко.