ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Яна Георгиева

Звездите са безкрайно много, безкрайно малки, крайно големи, неземно сияещи и земно блестящи. Никой не може да каже колко точно са звездите на небето, но със сигурност са повече от хората на Земята. Немислимо е да ги изброим още повече защото те постоянно умират и се раждат. Там, където се раждат звезди е вечно запален и вечно гори огънят на живота, вярата в доброто, надеждата и любовта. Хората живеят на Земята, но любопитно и с почит поглеждат всяка вечер към небето – домът на звездите - и всеки знае, че там някъде е неговата звезда, която го пази, която го следва в земния му път и го ръководи кое е добро и кое лошо. Всеки е търсил отговорите  - на незададените въпроси – от звездите, сякаш небето е като книга за света, криеща и знаеща тайни, загадки, легенди и митове, и всяка звезда е думичката, която разгадава ребуси и ако знаеш, коя звезда търсиш, ще откриеш посланието за себе си. А какво могат звездите най-добре – да блестят и да сияят. Звездите никога не плачат, те винаги обичат и съпреживяват нашите страдания. Звездите знаят и мечтите ни и греейки, не позволяват да угасне вярата ни в тяхното осъществяване. Колко хубаво е, че Бог е създал звездите и е позволил да са вечно с нас. Дали луната ще ни свети нощем, или пък слънцето ще ни дари с деня, дали звездичките ще плуват из небето, или ще горят като свещици, за всеки блясъкът им е дар. Който носи вярата дълбоко в себе си, неговата звезда никога не угасва, а гори в небесния храм. Ние палим свещите в църквата, но не подозираме, че нашата вяра винаги пламти в лицето на звездите. Различен е блясъкът на слънцето, на луната, на звездите, защото той зависи от нас самите. Ако страдайки не спираме да мечтаем, ако молейки се не спираме да вярваме, ако боледувайки се надяваме и ако умирайки обичаме и не се страхуваме от Бога, то звездите винаги ще греят силно, ще се раждат повече отколкото умират. Ние сами караме звездите да умират като губим вярата си. Силен е този, който въпреки препятствията и неволите, не позволява звездата му да угасне. Звездата се ражда заедно с нас, но умре ли, трудно можем да я върнем. Жалко е ако позволим това да се случи. Вярвайки светлината ще е винаги с нас. „Бог е любов” и обича всички, дарил ни е звездите и ние трябва да се грижим за тях, те трябва да продължат да живеят и след края на нашия земен път. А звездите не само светят, те имат своето духовно влияние върху всеки от нас. Ако не сме ограничени от сивото ежедневие и отворим съзнанието си, сърцето си, душата си, ще открием колко различни са една от друга звездите и как всяка от тях може да ни разкаже неписани приказки. Но ако не го направим, то за всеки звездите ще останат само блещукащи точици и блясъкът им няма да е този животворящият и вдъхващ надежда. Колко пъти съм говорила на звездите за моя живот, за себе си, споделям тайни и мисли, но всъщност те вече ги знаят. Макар да съм искала да запазя някое преживяване само за себе си, то погледна ли нагоре, знам че не съм единствената, на която се е случило, а че и те са били с мен. Аз говоря на звездите, но сякаш разговорът  е взаимен. Аз срещам съчувствие и топлина дори когато само ми намигват.  Затова за мен небето и звездите са толкожа прекрасни, неземни, невероятни. Когато си сам вечер, гледаш звездите и мислено споделяш трепети и вълнения, сякаш си в Божия храм и молиш Бог за прошка и закрила с устремен поглед към хилядите запалени свещици и знаеш, че твоят пламък никога няма да изгори и да угасне ако го поддържаш с вяра, надежда и любов. Бог е любов и обича звездите и те обичат Бога. Обичайки звездите и ние доказваме, че служим вярно на нашия Отец. Който е открил тази зависимост, то неведнъж е възпявал звездите и не веднъж ги е използвал, за да изрази себе си. От векове звездите присъстват в стихове, разкази и повести и едва ли някой ще отрече, че поне веднъж в живота си не се е чувствал като поета Димчо Дебелянов, който споделя в едно от стихотворенията си:

 

„Самин загледан в небесата

звездите огнени следя

и в техний рой с копнеж в душата,

аз търся своята звезда...”