ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Таня Пеева

Днес този човек е сам и уморен от самотата си. Разочарован е от своята камилска съдба, от безкрайните преходи по безкрайните пясъци. Измъчва го съмнението в измамната негова цел, която след всяка трудна крачка се променя от красива мечта в зъл враг, поглъщащ човешката му енергия. Днес моят съвременник се мъчи да спре и поиграе по детски с думите си, за да открие ключа към решението на сложния ребус, за да построи сам прекрасната кула на своята вяра. Но колко трудно се строи с копита! Освен това, жаждата го тормози така, че той е неспособен да престане да върви дори за минута, защото е заобиколен от пустинята и защото собственият му запас от вода бавно, но сигурно се изчерпва.

Всяко пътуване на откривател е безнадеждно до момента, в който се появи първият (бил той и въображаем) знак за съществуването на откритието. До днес този човек не е срещнал такъв. В изтощения му ум се наслоява безнадеждност. И тогава, именно в тези няколко минути, когато гигантските размери на отчаянието закриват дори жестокото слънце, когато стихийната болка изпълва въздуха така, че го превръща в обезумяла пустинна буря, точно тогава се ражда най-нежният миг - мигът на последвалото спокойствие. И ето, става чудо, каквото никой все още не е виждал. Човекът свлича от себе си омразната камилска кожа и я захвърля в краката си. Тя започва да се гърчи и да съска в горещината на пясъка, топи се мъчително и шумно, а той оставя върху нея своето чувство за вина и така, свободен и в човешки образ, се вглежда в дълбокото и също безкрайно (като пустинята) небе. Ако този човек има в момента до себе си друг, той би му казал, че е прозрачен.

 

Ако един ден някой от нас успее да преживее катаклизъм с краен ефект прозрачност или, с други думи, ако се отърси от материята и остане единствено душата му като еквивалент на неговата същност, то той би бил достатъчно свободен, за да погледне към Небето.

 

Трудно е да се обясни на децата, че звезди има и денем, но слънчевата светлина не ни позволява да ги виждаме. Това обаче е факт, както е безспорна и истината, че през деня, когато ние сме облени от светлина, звездите имат възможност да ни наблюдават, да следят движенията ни, да запомнят историите ни. Когато обаче някой стане прозрачен, той е невидим, както за хората, така и за звездите. Той е сам, защото е надмогнал човешкото и е силен, защото е независим от времето.

 

Какво би попречило на една самостоятелна душа да обходи материалния свят, да надникне в детайлите му от близостта на непосредствения досег и да обхване целостта му от висотата на разстоянието... Какво би попречило на тази душа да се покатери по облаците на своето въображение , да седне на ръба на някоя от всичките звезди и да провеси краката си надолу, към света, от който е дошла, докато очите й не спират да търсят другия свят над нея... Защо тази душа да не прекара известно време в Небето, защо да не прегледа критично небесните емоции и ред... Защо да не потърси Бог в някакво друго измерение, където времето и пространството притежават напълно различен смисъл от земния, а пък границите са безсмислени...

 

Да предположим, че душата заживее между звездите, заобиколена от космическа поезия, космически цветя и космическо ухание на космическа гъбена супа... Тогава тя ще се откъсне съвсем от земното си битие и ще погледне на него през слой всевечна мъдрост. Може би няма да й отнеме дълго време, за да забрави предишните си възгледи... и заблуди. Може би всичките й познания по биология, химия, термодинамика, информатика и философия ще й помогнат да осъзнае, че библейското учение за всемогъщия Творец не противоречи на никое от тях, а всички те са подчинени на неговата вътрешна логика. Ще бъде лесно да си обясни необяснимите явления. Ще стигне и до уникалното прозрение за своето развитие - ще разбере, че, за да си извоюва място между звездите, човешката душа трябва да премине през хиляди надежди и страдания, през еуфорията на успеха и примирението пред трагизма на безизходицата. Всички отговори ще идват неповикани пред нея само за миг и тя ще потъне в неповторимото блаженство на изследователя, достигнал своя апогей, намерил това, в чието съществуване винаги е бил убеден. И когато целта е постигната, и напрегнатото търсене спре от само себе си, душата най-сетне разполага с време за отдавна отлаганото удоволствие - детската игра с думи. Разбира се, новопостигнатата гениалност я прави победител, а трудното условие намира своето отлично разрешение: достатъчни са четири съставни части, които редуцират в себе си всичко написано в библейските листи и в човешките дневници и (странно!) мисълта не е сред тези компоненти, нито упоритостта, нито амбицията, нито успехите. Тези четири незаменими съставки се комбинират по естествен път в продължение на векове - играта, считана за детска, всъщност се отнася към детството на човечеството, с личностните търсения и стремежи на най-първите хора. Очевидно обаче, отговорът е достъпен единствено за извисената душа, чиито крака се клатят над света, а главата й гледа НАГОРЕ. Тя дори е неспособна да се изненада на неочакваната развръзка за комбинацията от: 

 

 

безрезервна любоВ

респект към Всевишната волЯ

жадуван вътрешен миР

животворяща надеждА

 

 

Бързината на това екзистенциално откритие я завладява само за миг, а в следващия тя вече е различна. Вече е звезда.

 

Моментът на раждането е преходен и заради това - изключително напрегнат. Преминаването от една действителност в друга всъщност е борба на противоположностите - натиск и съпротива до установяване на надмощие. Когато в една човешка душа се сблъскат земните идеали с небесната премъдрост, когато любовта към добрия Бог, който управлява справедливо света, надвие личните стремежи за власт, когато тази душа собственоръчно построи четирибуквената същност на своята ВЯРА, тогава, там, където се раждат звездите, засиява още една!