ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Място където хората вярват в доброто, в съдбата. Там, където има надежда за по-добър живот. И именно това е и мястото където се ражда нов живот, душа, готова да се бори да оцелее на този суров свят, за да научи смисъла за вскичко. Това е мястото, където се раждат звези - тук на земята. Истински звезди сме ние хората, защото се борим и едва оцеляваме жестоката съдба, за да отидем чисти горе - при другите звезди. "Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък". Разбира се, всяко нещо на този свят е различно и има различни способности и възможности. Но не всеки човек е заслужил да се нарече "звезда".
Понякога ние хората се осмеляваме да се сравняваме с великите, макар да не ни е ясно дори кои са те. Смели и добри хора са живели и са се борили за страната ни, но велики са звездите над нас. Те са живели и видяли толкова много, пазят толкова тайни колкото ние никога не бихме могли да съберем в себе си. В днешно време понятието "звезда" се приема по много по-различен начин от реалното значение на думата. Казваме "звезда" на хора, които гледаме по телевизията. А с какво те са заслужили да бъдат сравнени с нещо така велико? Аз рядко бих използвала тази дума в този смисъл. Истината е по-дълбока и значима.
Много хора днес едва, едва преживяват. Други не им стига цял живот за да спрат да се оплакват за това колко тежко живеят. Само че има хора, които преживяват много трудни моменти, но не губят вяра и все още приемат света такъв, какъвто е бил за тях, когато тепърва са навлизали в него. Както и в космоса - всяка звеза, сама по себе си се откроява, макар те всички да изглеждат еднакво. Така е и при хората. С разликата, че не всички хора "светят" и озаряват пътя на някоя душа в беда. Малко са тези, които се доближават до тази представа.
Като се замислим реално хората и звездите на небето са съвсем различни неща и няма много фактори, по които да бъдат сравнявани. Аз обаче виждам нещата по начин, по които искам да бъде. Ние вскички се раждаме и живеем живота си, вървим по пътя, който ни е отреден. Но в даден момент всеки осъзнава какво може да направи, за да помогне на света и дали иска да го направи. Трябва да имаме кураж и вяра, за да оцелеем. Всяко същество през живота си се бори за най-различни неща, но в един момент повечето хора губят пътя си и смисъла във всичко. Те са като падащи звезди - радват за кратко, изчезват за миг и не оставят нищо след себе си.
Други, се раждат, за да променят света. Най-често хора със силна вяра. Те имат винаги надежда, дори когато са в задънена улица - винаги готови да помогнат и да се борят докрай. И не само защото за тях е добре - може би, защото вярват, че трябва да са благодарни за онова, което имат. Длъжни сме на Онзи, който даде живота си за нас. Ние трябва да се докажем на Земята като звезди, смели и неугасими, за да отидем заслужено сред истински такива, по-близо до Бог.