ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

Земният ни път е осеян с много възходи и падения. Човек се ражда. Около него пърхат безброй хора – медицински сестри, лекари, обслужващ персонал. А, ето я и мама. Дарява ни с нежна и топла прегръдка. Целува ни по малкото сладко личице, което носи детска невинност. Изписват ни от болницата. Там ни чакат множество роднини -  Баби, Дядовци, Лели, Чичовци. Започваме земният си път с много хора около нас, които ни се радват, а го завършваме понякога самотни и каращи хората да страдат. Влагаме много хъс в игрите и писането на домашни. Правим приятни и не толкова приятни неща за нас. Порастваме, създаваме семейства, възпитаваме деца и накрая потъваме в безкрая на земята. Ставаме част от безкрайната вселена, а може би ставаме безсмъртни.

Поставени сме в някакви рамки, от които се опитваме да избягаме. Добро или зло, зависи кой как го разбира. Всеки има различно тълкование.

Въпроса е, че всеки се стреми да направи нещо в живота си, да остави нещо след себе си преди да напусне този живот. А дали го чака друг Ад или Рай, само Господ знае това. Всеки човек се стреми да остави нещо след себе си, докато е на земята. Да постигне нещо. Да е звезда в попрището, с което се занимава. Няма значение дали си артист, певец, танцьор, нобелов лауреат или чистач в училище важното е да си добър в това, което правиш и да доставяш удоволствие на хората около теб. Хората казват - звездите са на небето. Дали това е така и дали всяка звезда е един нов живот за някой на земята. Може би, когато човек умре и духът му се възнесе на небето, започва един нов живот, ражда се една нова звезда там на небето. Тялото ти умира, но душата ти се възнася и започва да живее един нов живот. Един живот на небето при звездите и ти си част от него. Част от тази безкрайна доброта на вселената.