ТАМ, КЪДЕТО СЕ РАЖДАТ ЗВЕЗДИ

Версия за печат

Да се преобразим и да станем по-добри

Началото на август – ваканция, време за отдих. Сядам да споделя с белия лист мислите си за  звездите, за тяхната светлина и за мястото, където те се раждат. 

Началото на август - ден шести, Преображение Господне. На тоя ден Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. За да укрепи вярата на учениците си, Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Яков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда.

А човекът трябва ли да се преобрази или да остане такъв, какъвто Творецът го е създал? Това  ме навежда на размисли за смисъла на човешкия живот - устрем напред и нагоре. Вървейки по този път, ние  се стремим към промяна. Искаме да живеем добре, да бъдем щастливи. Това е нашата цел, нашата мечта, нашата молитва.

Аз  смятам, че всеки има своята светлина, своята доброта, с която свети. А тя се ражда в душите ни.  Ако погледнем към небето, ще се уверим в това. Всяка звезда блести някак  по-особено в сравнение с останалите. Тя се отличава от тях така, както хората се различават едни от други. Доброто и злото, надеждата и отчаянието, раят и адът винаги са заедно, за да се доказват едни на други, да се опровергават, да си помагат, търпеливо да се обичат и уважават. Ако не беше доброто, нямаше да видим лошото, а ако го нямаше него, как щяхме да оценим светлото и прекрасното?

Според християнската религия физическата смърт на човека не е край, това е едно ново начало. Ето защо в православния календар за ден на даден светец се определя денят на неговата смърт. Но за обикновения човек смъртта поражда страх. Страхът... чувство, което всеки един от нас изпитва. Това не е страх от нещо, а от нищото, тъй като човек поставя в тази графа всичко, което е извън неговите познания. Той избягва да мисли за нея, но защо ли? Да не би пък ние, хората, не се страхуваме от Божието наказание, което ще получим след смъртта и всъщност съществува ли въобще такова наказание? Дали Бог е сътворил човека, за да го научи да твори добро за другите в името Божие? Дали Творецът не е вселил страха у хората като мерило за тяхното поведение? Ако е истина, че след смъртта Господ прибира на небето своите чеда, дали пък звездичката на този, който е вършил само добрини по време на своя земен живот, няма да сияе по-силно от тази на злите хора? Дали наистина Бог е само добър и справедлив и къде е ключът към истината?

Всички тези въпроси пораждат у мене съмнение. Към него ме насочва един от най-старите сюжети на християнската култура - за противоречията между истинското и фалшивото, между доброто и злото. В старозаветната книга ,,Изход“ се разказва за това как Бог дал на Мойсей свещените скрижали, върху които са изписани Десетте Божии заповеди. Втората от тях гласяла, че евреите не бива да си правят кумири и да им се кланят. Но когато Мойсей слязъл от Сионската планина, намерил своя народ отчаян и обезверен от дългия и труден път през пустинята. Евреите се молели пред идола на Златния телец, който те сами си направили. Този древен мотив ме кара да се замисля дали все пак злото ще бъде победено и дали истински добрите хора ще бъдат възнаградени, ако не в земния, то поне в небесния живот.

Някои ще кажат, че Десетте Божии заповеди са анахронизъм, но аз не мисля така. След толкова много години, дори векове, те продължават да бъдат актуални, те са нравствен пътеводител и за съвременния човек. Нима са отживелица законите,  като „Почитай майка си и баща си”, „Не убивай”, „Не кради” и т. н. Божиите правила са едно послание, което еврейският народ оставя на своите наследници, те ще бъдат изпълнявани от всяко следващо поколение. Дори чрез грешката, която допускат израилтяните, изработвайки Златния телец, те ме карат да повярвам в истинността и силата на Десетте Божии заповеди.

А те са ни необходими още повече, като насъщния, в днешния задъхан свят. Забързани в ежедневието, притиснати от проблеми, лишени от емоции – това са хората днес. Животът е такъв, какъвто сами си го направим. Но той е единствен, затова трябва да го изживеем човешки. Ето защо Бог ни е нужен – повече от всякога. Вярата е върховна сила. Сила, свързана с предаването на любов и добрина, на амбиция и вдъхновение, на труд и успех. Тя е незаменима част от днешния свят на бурен прогрес и масова глобализация. Без нея едва ли бихме били това, което сме. Tя  е пазител на човешкото. Вярата разкрива "тайните" на живота. Тя е за всички като микрокосмос, който предава оригинални послания към бъдещето.

Моята вяра е моят вътрешен глас – той ме насочва по посоката, която трябва да следвам. Моята вяра са моите най-съкровени мечти. На младия човек му подхожда да мечтае и да вярва, че ще осъществи мечтите си. Много вяра ни е нужна, за да успеем, да не се спираме пред трудностите. Да вярваме, че можем, че имаме право на самочувствие. Вярата ни помага да преодолеем изпитанията, пред които съдбата ни изправя и като народ, и като отделни личности, са пътят към усъвършенстването ни. Всяко препятствие ни прави по-силни и ни дава стимул да продължим напред, да се борим. Да се борим с живота, който понякога може да бъде много жесток, но  и справедлив. А каква ще бъде тръпката да живееш, ако всичко в този свят се нарежда според  желанията ти.

Не знам какъв живот ще живея…. Не знам каква ще е съдбата ми. Не знам и какво ще бъде семейството ми. Не знам дали ще осъществя някога целите си. Единственото нещо, което разбрах дотук е, че животът на човек се измерва не с дни, месеци и години, а с броя на  изпитанията, през които си преминал.

Моята молитва е за близките ми – да бъдат здрави, да имат малкото, което е нужно, за да бъдат щастливи.

Моята молитва е за мен – да имам вяра и сили да помагам на другите.

Моята молитва е за света край нас – да няма нещастници,  молещи за хляб, да няма пълни с тъга детски очи.

Библията учи, че Бог е любов, Бог е светлина, Бог е истина. Нека молитвата на живота да бъде: Обичайте се, за да живеем в свят на хармония и доброта.

Началото на август - ден шести, Преображение Господне.  Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.

Защото Спасителят се преобрази за нас!