Бъдни вечер

Версия за печат

Всяко дете чака с нетърпение Бъдни вечер.  Много е радостно, защото през тази нощ преди много, много години се родил Малкият Иисус Христос. Антония, без да се бави, се прибра у дома. Толкова е топло в стаята с кандилото. Пламъчето осветява иконата на Майката Божия, Която Го държи в прегръдката си.      

На трапезата всичко е много вкусно, въпреки че е постно. Дори във варения фасул няма капчица олио. В средата на масата грее запалена свещичка, забодена на топла питка. По-голямата й сестричка прочете молитва и всички се прекръстиха.

След вечерята тя седна на дивана и пожела да чуе разказа за Малкия Христос. Той не бил обикновено дете, а Бог, слязъл на земята да научи хората да се обичат.

-  Како, къде се е родил? – запита тя.

-  В едно малко градче, наричано Витлеем – чу отговора.

-  Кога се е родил?

-  Преди повече от две хиляди години.

-  О, колко много! И още хората празнуват раждането Му – учуди се Антония.

-   Винаги ще се помни, защото Той слязъл от небето да научи хората да бъдат добри. Ти не усети ли, че тази вечер си по-добра.

-   Усетих. Днес Васил ме обиди и аз мислех да му се разсърдя и никога да не говоря с него. Но тази вечер сърцето ми стана добро и се отказах. Простих му от сърце.

Когато кака й започна да разказва за чудната звезда, която изгряла над Витлеемската пещера и за ангелите, които пеели от небесата, Антония започна да се унася в сладък сън.

Заспа и сънува,че всички деца от детската градина,засмени,пътуват за Витлеем, хванати за ръчички.Водело ги едно сребърно звънче.  То звъняло,звъняло неспирно... Като пристигнали, Антония видяла Малкия Христос в една ясличка, постлана със слама. Свалила пухкавото си шалче и Му го дала да се стопли. А Той я погледнал толкова топло и ласкаво, че се събудила от радост.

На Бъдни вечер Антония всяка година става все по-добра. Затова хората я обичат.