Най-скъпият подарък

Версия за печат

Вън валеше пухкав сняг, а в стаята беше топло. Наближаваше Бъдни вечер. Всичко беше подредено за празника. Кандилцето гореше пред старата икона. Майката на Николайчо приготвяше постната вечеря.

-  Изтичай до близкия магазин да купиш един пакет захар - помоли го тя.

-  Веднага, мамо – каза той и тръгна.

Като вървеше все си мислеше какъв подарък може да поднесе на Малкия Христос, Който много обича децата. Мъчно му беше, че Той се родил в проста овчарска кошара, където било много студено. Бедните овчари му подарили агънца, а богатите мъдреци – злато. Той нямаше нищо.

Като се връщаше, забеляза един старец, който беше премръзнал от студ и просеше. Много го съжали, като си спомни колко топло е у тях. Още щом влезе в стаята, каза на майка си:

-   Мамо, вън на студа стои и проси беден старец, премръзнал и гладен. Да го поканим у нас тази вечер. Христос иска да бъдем добри.

-   Той е нечист. Ще изцапа стаята – каза тя и замълча.

-   С татко ще се погрижим за него – побърза да обясни той.

-   Веднага го доведете, защото няма време – каза тя и продължи да украсява трапезата с борови клончета.

Николайчо изтича и го доведе за ръка. Просякът беше нечист и трепереше от студ. Баща му го изкъпа, подстрига му косата, изряза му ноктите. Милостивото дете помогна да го облекат в чисти дрехи.

Сложиха го да седне на масата.Свещта на питката блестеше и осветяваше бледото му лице. Прочетоха молитва, прекръстиха се и започнаха да вечерят.

Старецът посегна да вземе една сърмичка, а ръката му трепереше. Николайчо го съжали и попита:

-  Дядо, нали не ти е вече студено?

-  Не! Толкова е топло на душата ми – каза просякът силно развълнуван, а една бистра сълза се търкулна по бузата му.

Тази сълза на радост беше най-скъпият подарък, който Николайчо поднесе на Малкия Христос.