Православни църкви в чужбина

2 отговори [Последно мнение]
Живко Ванчев
снимка на Живко Ванчев
Потребителят е offline. Последно е видян преди 10 години 19 седмици. Offline
Регистриран: 21.12.2008
Версия за печатВерсия за печат

Създавам тази тема, в която всеки може да споделя свои впечатления от църкви и църковни енории зад границата на България (не само български).
Аз лично от няколко години посещавам руската православна църква във Вюрцбург. Сградата не е строена за църква (поне доколкото знам), но за сметка на това хората са силно вярващи и атмосферата е много приятна. Свещениците са добри и се стараят да изпълнят Богослужението както трябва. Хората са предимно руснаци, но има и от други народности сред които разбира се и немци. Самото Богослужение е частично на руски и църковнославянски и частично на немски език.
Като цяло моето мнение е, че това е една малка но добра православна енория.

Георги Балабанов
снимка на Георги Балабанов
Потребителят е offline. Последно е видян преди 1 седмица 3 дни. Offline
Регистриран: 20.12.2008

Аз мога да споделя впечатленията си от руската църква в Манхайм. Имах възможността да я посещавам в продължение на пет месеца, докато бях в Германия. Там за първи път усетих какво е енорийски живот. С това не искам да "обидя" българските православни енорий, но дотогава не бях попадал на енория, която е такава в пълния смисъл на тази дума. Аз никога не бях виждал толкова много деца заедно по време на богослужението. Ставал съм свидетел на изключителни и трогателни моменти с тези деца, които прохождат във вярата. Българските родители трябва да осъзнаят необходимостта да участват в св. Литургия и да водят и своите деца, чиито души могат да бъдат запазени от пленителното и вредно влияние на световните съблазни, ако се намират зад църковната ограда.

венцислав николов
снимка на венцислав николов
Потребителят е offline. Последно е видян преди 16 години 6 седмици. Offline
Регистриран: 23.12.2008

Братя, когато ходихме в Букурещ за да се поклоним на св. Димитър Басарбовски-светеца, който е роден тук съвсем наблизо до Русе, не мога да ви опиша какво преживяване беше. Млади хора в храма, благоговейно присъствие на Литургията и на вечерния акатист на светеца. Голямо впечатление ни направи и практиката им на изповед - в един ъгъл на храма стои изповедник, а хората сами отиват при него да се изповядат, кой когато иска и когато има нужда. Аз такова истинско покаяние не бях виждал никъде, даже и аз не съм се изповядвал така - някои хора след изповед чак плачеха и си личеше че са изхвърлили голям товар от сърцето си.

Обиколихме много църкви в града, и във всички тях имаше изложени мощи за поклонение. Не ги прибират както тук в БГ!

Впечатлен съм, но с това съвсем не искам да засрамвам нашата родина, но може да се поучим от съседите ни на някои неща:)