ЗА БОЖИЯ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ У ЧОВЕКА - част първа

Версия за печат

Дa сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие (Бит. 1:26), тайнствено се съвещавал в Самия Себе Си и със Самия Себе Си Бог-Троица преди сътворяването на човека.

Човекът е образ и подобие на Бога. Бог, непристъпен в Своето величие, по-висш от всеки образ, се изобразил в чове­ка, изобразил се с яснота и слава. Така се изобразява слънце­то в смирената капка вода. Съществото на човека, неговата върховна сила, по която той се отличава от всички земни животни, по която е равен на ангелите, неговият дух е образ на Божието същество; свойствата на човешкия дух в състоя­нието на своята непорочност служат за подобие на свойства­та на Бога, Който, изобразил със Своята десница подобие на човека, е по-висш от всяко подобие и сравнение.

Какво превъзходно същество, изпълнено с многообраз­но достойнство и красота, е човекът?!

За него е сътворена от Създателя цялата видима приро­да; цялата тя е предназначена да му служи, цялата тя е него­ва чудна обстановка.

Когато Създателят извличал от нищото в битие всички останали творения, се задоволявал с това да произнася Своя­та всемогъща заповед. А когато пожелал да завърши делото на сътворението на света със създаването на най-изящното и съвършено създание, Той предшествал сътворението със съ­вещание.

Огромното вещество в неговото необозримо и неизброимо разнообразие, създадено преди човека, е било - да кажем утвърдително, защото е справедливо да кажем - подготвително създание.

Така земният цар устройва и украсява великолепен чертог, за да постави в него своето изображение.

Царят на царете и Бог на боговете подготвя цялата ви­дима природа, с всичките и украшения, с цялото видимо за нас изумително великолепие. След това поставя на Своя чер­тог като крайна причина за всичко Своя образ.

След завършването на цялото сътворение, преди създа­ването на човека, Бог оглежда сътвореното от Него и го на­мира удовлетворително: видя Бог, че това е добро (Бит. 1:25).

След сътворението на човека Бог отново оглежда всич­ко сътворено от Него, и вече намира Своето творение за изящ­но, пълно и съвършено: и видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1:31).

Човече! Познай своето достойнство.

Погледни ливадите и нивите, буйните реки, безпределни­те морета, високите планини, разкошните дървета, всички зем­ни зверове и добитък, всички зверове и риби, странстващи във водните пространства, погледни звездите, луната, слънцето, небето: всичко това е за теб и е предназначено да ти служи.

Освен видимия за нас свят, има и друг свят, невидим с телесните очи, несравнено превъзхождащ видимия. И невиди­мият свят е за човека.

Как Господ е почел Своя образ! Какво високо предназ­начение му е определил! Видимият свят е само подготвител­но преддверие на обителта, несравнено по-великолепна и Пространна. Тук, като в преддверие, Божият образ трябва да се украси с окончателните черти и краски, за да получи пъл­но сходство със своя всесвят, всесъвършен Първообраз, та в красотата и изяществото на това сходство да влезе в чертога, в който Първообразът присъства непостижимо, сякаш oгpa- ничавайки Своята неограниченост, за да яви Себе Си на Сво­ите възлюбени, разумни творения.

Образът на Бог-Троица е човекът-троица.

Трите лица в човека-троица са трите сили на неговия дух, чрез които се проявява съществуването на духа. Нашите мисли и духовни усещания проявяват съществуването на ума, който, проявявайки се с цялата си очевидност, в същото време пребивава изцяло невидим и непостижим.

В Свещеното Писание и в писанията на светите Отци понякога душата изобщо се нарича дух, а понякога дух се на­рича отделна сила на душата. Отците наричат тази сила на душата словесност или сила на словесността. Те я разделят на три частни сили: ум, мисъл или слово, и дух. Ум те наричат самия източник, самото начало на мислите и духовните усе­щания. Дух, в частен смисъл, се нарича способността за ду­ховно усещане. Нерядко в Отеческите писания словесната сила или духът се нарича ум; нерядко се наричат умове сътворени­те духове. Цялото получава име от своята главна част.

Самото същество на нашата душа е образ на Бога. И след падането в грях душата остава образ! И хвърлена в пламъка на ада, грешната душа, в самия пламък на ада, остава образ Божий! Така учат светите Отци.

Светата Църква пее в своите песнопения: "Образ съм на Твоята неизказана слава, макар и да нося язвите на прегре­шенията".

Нашият ум е образ на Отца; нашето слово (непроизне­сеното слово обикновено наричаме мисъл) е образ на Сина; а духът - образ на Светия Дух.

Както в Бог-Троица трите Лица неслитно и неразделно съставят едно Божествено Същество: така в човека-троица трите лица съставят едно същество, без да се смесват помеж­ду си, без да се сливат в едно лице и без да се разделят на три същества.

Нашият ум е родил и не престава да ражда мисълта: мисълта, родила се, не престава отново да се ражда, и заедно с това остава родена, съкровена в ума.

Умът не може да съществува без мисълта, и мисълта ­без ума. Началото на едното непременно е начало и на друго­то; съществуването на ума непременно е и съществуване на мисълта.

Така и нашият дух изхожда от ума и съдейства на мисъл­та. Затова всяка мисъл има свой дух, всеки вид мисли имат свой дух, всяка книга има свой собствен дух.

Мисълта не може да съществува без духа; съществуване­то на едното неизбежно бива съпътствано от съществуването на другото. В съществуването на едното и другото се явява съществуването на ума.

Какво е духът на човека? - Съвкупност от сърдечните чувства, принадлежащи на словесната и безсмъртна душа, чужди на душите на животните и зверовете.

Сърцето на човека се отличава от сърцата на животни­те по своя дух. Сърцата на животните имат усещания, зави­сещи от кръвта и нервите, но нямат духовно усещане - тази черта на Божествения образ, принадлежаща изключително на човека.

Нравствената сила на човека е неговият дух.

Нашите ум, слово и дух поради едновременността на своето начало и поради своите взаимни отношения служат за образ на Отца, Сина и Светия Дух, съвечни, събезначални, равночестни, едноестествени.

Който е видял Мене, видял е Отца, е възвестил Синът: Аз съм в Отца, и Отец е в Мене (Иоан. 14:9-10). Същото може да се каже и за човешкия ум и мисъл: умът, невидим сам по себе си, се явява в мисълта: запознал се с мисълта, ти си се запознал с ума, породил тази мисъл.

Господ е нарекъл Светия Дух Сила свише (Лук. 24:49), Дух на Истината (Иоан. 14:17); Истината е Синът. Свойството сила има и човешкият дух; той е и дух на мислите на човека, истинни или лъжливи. Той се проявява и в тайните движения на сърцето, и в мислите; духът на всяка постъпка открива мисълта, ръководеща човека при тази постъпка.

Милосърдният Господ е украсил Своя образ и Своето подобие. Образът на Бога е самото същество на душата, а подобие - душевните свойства.

Новосътвореният Божий образ бил човек, подобен на Бога, безкраен, премъдър, благ, чист, нетленен, свят, чужд на всяка греховна страст, на всеки греховен помисъл и yceщане.

Източник: "Аскетически опити", част 2