И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.

Здравейте :)
Надявам се да се положат основите на един прекрасен форум за бъдещо общуване на млади хора. Лично не знам колко ще се задържа, но когато мога ще наминавам. Простете грешките и заблудите ми, на които ще бъдете свидетели, като се надявам да ме поправяте. Прекрасна е вашата идея, тъй като младите имат нужда от това, те търсят, питат, спорят. Дано този адрес е една отправна точка към която да се обръщат нуждаещите се, но това, разбира се, не може да стане без авторитети, и дано ги намираме и тук.
Избрах тази тема за мой първи постинг заради сериозната задача, която се изисква от нас като християни, и то в целия наш съзнателен християнски живот -  да размишляваме и да се стремим към съвършенството. Венци ти си дал много хубава насока за съвършенството. Но на какво ме навеждат тези думи от Библията: "И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.". ? Много ми напомнят тези думи на призивът на Иисус Христос в няколко евангелски събития: "Иди си и недей вече греши." Можем ли да спрем да грешим?. Не, но можем да поправяме грешките си, да се стремим да не ги повтаряме, да се покайваме за стореното. Именно целта е в стремежът да бъдем съвършенни. Този стремеж трябва да е силен, да имаме голямо желание да вървим по този път. Съвършенство, обаче, не може да бъде достигнато без помощта на Бог, самата дума съ-вършенство за мен предполага една взаимност. Сам Господ казва е евангелието от Лука, гл.18. стих 27: "Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога." Така, наистина, само с Божията помощ ние можем да бъдем съвършени както Отец. И ние трябва да се стремим да го постигаме именно чрез Него. Друго към което ме насочва темата, е въпросът "кога започва този стремеж/път/призив към съвършенството?". Голяма тайна е Божият промисъл, но за нас е промислено още преди самото ни зачатие. Едва ли Бог може да прокара за някой път, който не води към спасение. И ако родителите нямат за цел да възпитават детето си като съзнателен християнин, то и в този случай, Бог ни призовава към такова съвършенство. Нашата съвест е един вид глас на Бог към личността ни. Ето така си мисля, призивът да се тръгне по този път е постоянен. Неслучайно едни от най-великите думи в Библията са думите на Йоан Кръстител за покаянието, промяната: "и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно." /Мат 3:2/. Пътят към царството небесно, началото на придобиването на съвършенството е обвързан с промяната ни, към нещо по-добро, към едни нови хора, които някои ден ще могат да обитават място изпълнено със съвършенство.