Поклонници в Атон

Версия за печат

1. Посрещане

Епитропът ни среща с поглед строг,

игуменът – със поглед благ.

Единият е млад, красив, висок.

а другият... е благ.

Целуваме ръка на всекиго от тях

и молим благослов.

И вдъхва ни единият любов... и страх.

А другият – любов.

2. Есфигмен

Край каменната морска буна

издига манастир стена,

тук куп монаси във комуна

подготвят свойта зимнина.

Лозя с безбройни чепки сини,

градини в стегнато каре,

горички малки от маслини

и безпределното море...

3.Костница на монаси

В малката костница - прах

и бели черепи на стелажи.

А кой кой е от тях –

кой ще ми каже?!

Знам само на този свят

критерий единствено верен:

Ако си с бял череп – си свят.

Ако си грешен – си с черен.

4. Вечерня

Калугер с було черно, с жилаво тяло,

бие за вечерня старото клепало.

Сенки на монаси тичат в двора шумен,

вее бели власи старият игумен.

След смирени стъпки в черковата стара –

тишина и тръпки, чакащи клисаря.

Духва от баира лек ветрец внезапно,

светва манастира есенно и златно,

с весел звън забива куличката строга,

и денят се слива с вечерта и Бога...

5. Послушание

В огромна мàгерница след трàпеза бди

монах с престилка връз расо.

Рус як послушник усърдно реди

хляб във железни каси,

пет щайги от Тесалоники със зарзават,

дъхаво грозде шест кофи...

А двама поклонници с поглед свят

белят картофи.

6. Поклонническо ежедневие

Чист въздух, постна храна и молитва

и без присъствие на жена.

Аз затварям очи и политвам,

а пред очите ми – светлина.

Тук е друга земя, друг свят, друга държава,

друга истина и друг закон.

На Бога дайте цялата слава,

на мене ми стига молитвен поклон...

7. Вечер

Залязва бавно над Атон,

и птичките боголюбиво

чирикат нещо там красиво

от клонестия си амвон.

Заспива манастирът стар

като врабец в зелена чашка,

и крача, стиснал аз тояжка

като монах към Хилендар.

8. Детайл

Имперски православен стил.

С кубета, с кули, с дух, със мощ –

стар руски манастир, разкрил

сам себе си в огромна площ.

И там, на калдъръм студен

послушник с четчица в ръка,

изпълва фуги в цвят зелен,

клечейки с часове така.

9. Празнична трàпеза

Сто монаси

        две маси.

10. Сбогуване с Отец Викентий

Те му целуват ръката

и благодарят.

Той им подава торбата

с храна за из път...

04-07. октомври, 2009г., Атон