ЗА БОГАТИЯ И БЕДНИЯ ЛАЗАР - Слово за 5-та Неделя след Неделя подир Въздвижение

Версия за печат

“Тогава Авраам му рече: ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят”/Лука 16:31/.

Господ Иисус Христос възвестявал Своето учение под различни форми. Често Той предавал Своите наставления под формата на притчи, като или оставял притчите да бъдат непосредствено разбрани от слушателите, или ги тълкувал Сам, когато имало нужда. Днешното литургийно свето евангелие ни представя притчата за богаташа и бедния Лазар. Ако внимателно сте го слушали, то се запомнили думите, с които завършва тази Христова притча:”И да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят”. Господ изобразява страданието на душата, отишла си от живота, страданието и мъките на човека, който най-накрая разбрал къде е трябвало да отдава силите си, как е трябвало да живее. И ето измъчвайки се, плачейки за тези близки, които са останали на земята, той иска някак-си да ги предпази от мъките, които ги очакват. И моли, ако е възможно някой оживял мъртвец да им се яви и да ги предупреди, че не трябва да погубват напразно живота си. Но праотецът Авраам му отговорил, че те имат Свещеното Писание и че това им е напълно достатъчно, за да знаят как да живеят тук на земята. А богаташът казал:”Не, това не им стига, може би, ако някой възкръсне от мъртвите и им се яви, тогава ще повярват.” И отговаря на тази душа Словото:”Не, ако те не слушат Свещеното Писание, то, даже ако някой възкръсне някой от мъртвите, те няма да повярват”.

Какви сурови думи и някак си странни: нима хората не могат да бъдат трогнати от такова необичайно явление, явяването на мъртвец? А между другото, животът ни показва, че най-големите знамения, най-удивителните чудеса никога не са могли да разколебаят сърцето, което се ожесточило, което се е затворило в себе си, което се е отказало от вярата, не е пожелало да вярва. Има много случаи в живота, когато хора са имали такива знамения, когато Господ е хлопал по залостените им сърца, но те не само не са Му отворили, но още по-плътно са залостили вратите. И тук можем да се запитаме:””Как става така, откъде се ражда това неверие, това нежелание да чуеш Божият глас?”

За нас този въпрос не е напразен, защото множество наши близки и въобще заобикалящите ни хора живеят в такова състояние. И затова ние не можем да не се замислим над това, откъде се появява това зло. Преди всичко ние, разбира се, знаем, че хората не искат да се замислят, защото не искат да живеят отговорно, не искат да живеят така, както им повелява съвестта. Затова те затварят вратите на сърцата си за вярата и за нейните изисквания. Защото да живееш пред лицето Христово, да живееш пред лицето на вярата – това не означава да ядеш, да пиеш, да спиш, да ставаш, да работиш – това означава винаги и непрестанно да се намираш в служение на Бога. И ето, не желаейки да приемат тази отговорност, не желаейки да приемат избора между доброто и злото, някои хора пренебрегват Божия глас. Други се стараят да се успокоят с това, че нито Господ, нито духовните сили могат да бъдат видяни, да се открият пред нашите земните очи. Те стоят твърдо зад максимата:”Око да види, ръка да пипне”.

Но на практика далеч не всичко в света е възможно да пипнеш с ръка. Обратното, най-великото, най-драгоценното, както знаете, не може да се види с очи, нито да се пипне с ръце. Доброто сърце, праведната мисъл, човешките чувства – всичко това нито може да се види, нито да се пипне, нито да се измери.

Затова пък ние с вас имаме свидетелства за делата Господни в окръжаващия ни свят. Както казва Псалмопевецът:”Небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.” Ето и днес слънцето е изгряло. Какво би било, ако слънцето би било по-близо до земята? То би изгорило всичко. И никаква трева, и никакво живо същество не биха могли да живеят на земята. А какво би станало, ако слънцето би било по-далеч от земята? Цялата земя би била покрита с хладни голи скали и на нея не би могло да се живее.

Кой е устроил това, че ни е дадено всичко необходимо за живота, че не ни изгаря слънцето и че не ни лишава от своите лъчи, че имаме ден и нощ, и храна за себе си? Кой ни е дал очи, за да виждаме светлината и ръце, които се подчиняват на нашия разум? Кой е дал криле на летящите птици? Кой е дал закони за звездите, които се движат в небесното пространство? Всичко в света е свидетелство за Божията Сила и Слава.

И така, ако ние не виждаме Господа със своите земни очи, то ние виждаме Неговите дела. Но има и други очи – очите на вярата, очите на любовта. Всеки човек в молитва може да види Бога така ясно, както ние виждаме Божията светлина. Ако при нас това не се получава, то е само поради закоравялостта и поради леността на нашите души.

Но има още една причина за неверието. Тази причина се заключава в това, че хората не могат да отделят “вярата” от тези, които я изповядват. Те виждат злите, недостойните дела на вярващите хора и се отвращават. Виждат тяхната тъмнота, тяхната озлобеност, тяхното неумение да живеят сред хората и се отвращават от вярата. И това вече се отнася до нас. Ние се явяваме третата и най-важна, най-главна причина, която затвърдява в човешките сърца неверието, защото ние сме лоши представители на Христа, лоши свидетели за Него. Често ние трябва да се запитваме:”Действително ли живеем така, както ни е заповядал Господ? Действително ли според словото Му се стараем да постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват с нас? Действително ли умеем да прощаваме на хората? Действително ли умеем да не осъждаме, а да скърбим за грешниците? Действително ли умеем в сърцата си да носим Христа, а не злоба, дребнавост и завист? Действително ли Христовата светлина просвещава нас и окръжаващите ни?” И когато си задаваме тези въпроси, с горчивина отговаряме:”Не, само по име сме вярващи, а по своите дела, по своя облик, по своята душа ние не приличаме на свидетели за Господа.”

И ето каква голяма вина лежи върху нас. И когато ние скърбим за нашите деца, внуци, братя, сестри, мъже, жени, когато скърбим за нашите близки и далечни хора, които нямат тази велика светлина, да си спомним, че част от вината за това лежи върху нас. И ако искаме, светлината на Христа, просвещаваща и освещаваща всеки човек, открит за Него, да просвети и тези, които обичаме, в нас трябва да възсияе Неговите мир, радост, дълготърпение, доброжелателство, смирение, неосъждане, благоговение, и всичко това, което ни е заповядал Христос . И тогава недъгът на неверието, който поразява хората, ще срещне от наша страна съпротива и борба. Ние ще воюваме против него и с това ще послужим на делото на нашия Господ, Който призовава всеки да върви по Неговия път. Амин.