Седми член

Версия за печат

И ПАК ЩЕ ДОЙ­ДЕ СЪС СЛА­ВА ДА СЪ­ДИ ЖИ­ВИ И МЪР­Т­ВИ, И ЦАР­С­Т­ВО­ТО МУ НЕ ЩЕ ИМА КРАЙ

На­ша­та свя­та вя­ра ни го­во­ри за две ид­ва­ния на Иисус Хрис­тос на зе­мя­та. Пър­во­то е би­ло при раж­да­не­то Му от св. Де­ва Ма­рия. Вто­ро­то ще бъ­де след свър­ше­ка на све­та. Пър­во­то е би­ло в уни­зе­ност. Вто­ро­то ще бъ­де в сла­ва. При пър­во­то Хрис­тос е жи­вял на зе­мя­та 33 го­ди­ни. Вто­ро­то Му ид­ва­не ще трае мно­го крат­ко. Пър­вия път Иисус Хрис­тос е до­шъл ка­то Из­ку­пи­тел и Из­ба­ви­тел на чо­веш­кия род от гре­ха на дя­во­ла. А вто­рия път Той ще дой­де ка­то Съ­дия на све­та. Пър­вия път Той е сял. А се­га ще дой­де да по­жъ­не по­ся­то­то, да при­бе­ре жи­то­то и пле­ве­ли­те да хвър­ли във веч­ния огън. Вто­ро­то Хрис­то­во при­шес­т­вие ще бъ­де ра­дос­т­но за всич­ки пра­вед­ни­ци и при­ми­ри­ли се с Бо­га лю­де и страш­но за всич­ки не­по­ка­я­ли се греш­ни­ци, за всич­ки ве­ро­о­т­с­тъп­ни­ци, за­що­то ще ги спо­ле­ти теж­ко на­ка­за­ние за не­ве­ри­е­то и гре­хо­лю­би­е­то им.

Ко­га ще нас­тъ­пи вто­ро­то при­шес­т­вие? Мно­зи­на са ис­ка­ли да зна­ят то­ва. Са­ми апос­то­ли­те са пи­та­ли за то­ва Спа­си­те­ля. Той им ка­зал: „За оня ден и час ни­кой не знае, ни­то не­бес­ни­те ан­ге­ли, а са­мо Мо­ят Отец“ (Мат. 24:36). Бог пре­мъд­ро е скрил от нас тоя ден, за да се стре­мим да жи­ве­ем пра­вед­но и да бъ­дем ви­на­ги буд­ни. „За­то­ва, бъ­де­те и вие го­то­ви, съ­вет­вал всич­ки Спа­си­те­лят, по­не­же, в кой­то час не мис­ли­те, ще дой­де Син Чо­ве­чес­ки“ (Мат. 24:44).

Но Хрис­тос е раз­к­рил ня­кои приз­на­ци, по ко­и­то мо­же да се зак­лю­ча­ва за приб­ли­жа­ва­не­то на вто­ро­то при­шес­т­вие и за края на све­та. Един от приз­на­ци­те е про­по­вяд­ва­не­то на Еван­ге­ли­е­то по ця­ла­та зе­мя. „И ще бъ­де про­по­вяд­ва­но то­ва Еван­ге­лие на Цар­с­т­во­то по ця­ла­та все­ле­на, за сви­де­тел­с­т­во на всич­ки на­ро­ди; и то­га­ва ще дой­де кра­ят“ (Мат. 24:14). А ето и дру­ги приз­на­ци: пре­ди вто­ро­то при­шес­т­вие ще ос­къ­днее страш­но вя­ра­та, ще из­с­ти­не лю­бов­та, без­за­ко­ни­я­та не­и­мо­вер­но ще се ум­но­жат, по­ро­ци­те и вза­и­м­на­та ом­ра­за ще ста­нат обик­но­ве­но яв­ле­ние. Вслед­с­т­вие на всич­ко то­ва ще пос­лед­ват раз­ни Бо­жии на­ка­за­ния за вра­зум­ле­ние на са­мо­заб­ра­ви­ло­то се чо­ве­чес­т­во. Раз­ни бед­с­т­вия ще се явят: глад, мор, вой­ни, епи­де­мии и зе­мет­ре­се­ния. „Ще въс­та­не на­род про­тив на­род и цар­с­т­во про­тив цар­с­т­во“ (Мат. 24:7). „То­га­ва ще бъ­де го­ля­ма скръб, как­ва­то не е би­ла от­к­рай свят до­се­га и ня­ма да бъ­де“ (Мат. 24:21). И ще има зна­ме­ния по слън­це­то, мо­ре­то и звез­ди­те, а на зе­мя­та уни­ние сред на­ро­ди­те и не­до­у­ме­ние. „Чо­ве­ци­те ще при­ми­рат от страх и от очак­ва­не на оно­ва, ко­е­то има да връх­ле­ти вър­ху все­ле­на­та, по­не­же си­ли­те не­бес­ни ще се раз­к­ла­тят“ (Лу­ка 21:26).

Пос­ле­ден приз­нак на слав­но­то Хрис­то­во при­шес­т­вие ще бъ­де по­я­вя­ва­не­то на ан­тих­рис­та. Ан­тих­рис­тът ще бъ­де чо­век, все­ця­ло от­да­ден на гре­ха, про­тив­ник на Бо­га и на Не­го­вия свят за­кон. Но в хит­рост­та си той ще се яви най-нап­ред ка­то бла­го­де­тел на чо­ве­чес­т­во­то, ка­то во­дач кро­тък и доб­ро­де­те­лен. По­ра­ди то­ва мно­зи­на не ще мо­гат да го поз­на­ят. Го­ле­ми ще бъ­дат не­го­ви­те дар­би. Но спо­соб­нос­ти­те си той ще упот­ре­би са­мо за вър­ше­не на зли­ни. Той ще има си­ла­та да вър­ши и чу­де­са. Ще бъ­де са­та­нин­с­ки горд, ще се пре­въз­на­ся над Бо­га и над всич­ко бо­жес­т­ве­но и све­ще­но и ще пре­по­ръч­ва се­бе си за бог. Той ще ис­ка ка­то про­тив­ник на Хрис­та да за­ли­чи и спо­ме­на Му на зе­мя­та, но вмес­то то­ва сам ще по­ги­не по най-ужа­сен на­чин. Не­го „Гос­под Иисус Хрис­тос ще убие с дъ­ха на ус­та­та Си и чрез бля­съ­ка на Сво­е­то при­шес­т­вие ще из­т­ре­би“ (2 Сол. 2:8). И то­га­ва Иисус Хрис­тос ка­то Цар на ца­ре­те, ка­то Вла­де­тел на не­бе­то и зе­мя­та ще се яви съп­ро­во­ден от без­чис­ле­но мно­жес­т­во ан­ге­ли и ще сед­не на прес­то­ла на Сво­я­та не­пос­ти­жи­ма сла­ва да съ­ди  жи­ви­те и мър­т­ви­те. Пред са­мия съд Той ще въз­к­ре­си всич­ки ум­ре­ли, за да зас­та­нат пред съ­ди­ли­ще­то Му всич­ки жи­ве­ли на зе­мя­та без из­к­лю­че­ние. За въз­к­ре­ся­ва­не­то на мър­т­ви­те ето как­во го­во­ри Сам Спа­си­те­лят: „Не­дей­те се чу­ди на то­ва, за­що­то иде час, ко­га­то всич­ки, ко­и­то са в гро­бо­ве­те, ще чу­ят гла­са на Си­на Бо­жи и ще из­ля­зат: ко­и­то са пра­ви­ли доб­ро, ще въз­к­ръс­нат за жи­вот, а ко­и­то са вър­ши­ли зло, ще въз­к­ръс­нат за осъж­да­не“ (Ио­ан 5:28, 29).

Тъй, при гръ­мог­лас­на­та ар­хан­гел­с­ка тръ­ба ще се съ­бе­рат пред прес­то­ла на слав­ния Съ­дия всич­ки хо­ра от че­ти­ри­те кра­и­ща на зе­мя­та ­ жи­ви и мър­т­ви. И то­га­ва ще поч­не страш­ни­ят и спра­вед­лив съд Хрис­тов. Съ­вест­та на все­ки чо­век из­вед­нъж ще се от­к­рие пред всич­ки. И то­га­ва ще ста­нат яв­ни не са­мо де­ла­та, ко­и­то сме вър­ши­ли. Це­ли­ят ни зе­мен жи­вот ка­то на филм ще се ра­зиг­рае пред очи­те на всич­ки. То­га­ва ще се раз­к­ри­ят и всич­ки­те ни тай­ни по­мис­ли, не­чис­ти же­ла­ния и гре­хов­ни чув­с­т­ва. Ще дой­де „Гос­под, Кой­то ще из­не­се на ви­де­ли­на тай­ни­те на мра­ка и ще из­ва­ди на­я­ве на­ме­ре­ни­я­та на сър­це­то; и то­га­ва пох­ва­ла­та ще бъ­де все­ки­му от Бо­га“ (1 Кор. 4:5). При тоя съд не ще се до­пус­не ни­как­ва нес­п­ра­вед­ли­вост. Хрис­тос ­ Всез­на­е­щи­ят и Все­мо­гъ­щи­ят ­ ще съ­ди спо­ред Сво­я­та прав­да и ис­ти­на. Ние ще от­го­ва­ря­ме до­ри за вся­ка праз­на ду­ма (Мат. 12:36), за все­ки не­чист пог­лед (Мат. 5:28) и за вся­ка ло­ша ми­съл, ако не сме се по­ка­я­ли за тях и не сме поп­ра­ви­ли по­ве­де­ни­е­то си. А ако сме се по­ка­я­ли, ще бъ­дем прос­те­ни.

Страш­ни­ят съд е опи­сан в св. Еван­ге­лие от Ма­тея (25:31-46). Пре­ди всич­ко Гос­под ще раз­де­ли хо­ра­та и ще раз­лъ­чи доб­ри­те от зли­те, как­то пас­ти­рът от­де­ля ов­ци­те от ко­зи­те. И то­га­ва ще пос­та­ви ов­ци­те от дяс­на­та Си стра­на, а ко­зи­те от ля­ва­та. Под ов­ци тук се раз­би­рат пра­вед­ни­ци­те, а под ко­зи ­ греш­ни­ци­те. След то­ва Гос­под ще ка­же на пра­вед­ни­ци­те: „Дой­де­те вие, бла­гос­ло­ве­ни­те на От­ца Ми, нас­ле­де­те цар­с­т­во­то, при­гот­ве­но вам от съз­да­ние ми­ра“ и ще обяс­ни, за­що на пос­та­ве­ни­те от­дяс­но се да­ва веч­но­то цар­с­т­во на ра­дост­та. „За­що­то гла­ден бях и Ми да­дох­те да ям; жа­ден бях и Ме на­по­и­х­те, стран­ник бях и Ме приб­рах­те, гол бях и Ме об­ля­кох­те, бо­лен бях и Ме по­се­тих­те, в тъм­ни­ца бях и Ме спо­хо­дих­те“...

Ис­тин­с­ка­та пра­вед­ност ви­на­ги е прид­ру­же­на от скром­ност и сми­ре­ние. Пра­вед­ни­ят, и ко­га­то вър­ши доб­ро, не го за­бе­ляз­ва. Та­ка­ва е наг­ла­са­та му, че той не виж­да доб­ро­де­те­ли­те си. Той има буд­но око са­мо за гре­хо­ве­те си, за да се пред­паз­ва от тях, или, ако е сто­рил та­ки­ва, да ги из­ко­ре­ня­ва, ка­то се кае за тях. За­то­ва тия пра­вед­ни­ци ще се по­чу­дят, че тол­ко­ва доб­ро им се при­пис­ва, и ще ка­жат: „Гос­по­ди, ко­га Те ви­дях­ме гла­ден и Те нах­ра­них­ме или жа­ден и на­по­и­х­ме? Ко­га Те ви­дях­ме стран­ник и приб­рах­ме или гол и об­ля­кох­ме? Ко­га Те ви­дях­ме бо­лен или в тъм­ни­ца и Те спо­хо­дих­ме?“ На то­ва Гос­под ще им от­го­во­ри: „Ис­ти­на ви каз­вам: до­кол­ко­то сте сто­ри­ли то­ва на ед­но­го от тия Мои най-мал­ки бра­тя, Ме­не сте го сто­ри­ли“. Гос­под виж­да и най-мал­ко­то доб­ро де­ло, сто­ре­но в Не­го­во име. Той за­чи­та по­мощ­та, ко­я­то се оказ­ва на нуж­да­е­щи­те се ка­то ока­за­на на Не­го Са­мия. По ве­ли­ка­та Си лю­бов Той се отъж­дес­т­вя­ва с най-бед­ни­те, с най-не­щас­т­ни­те, с най-пос­лед­ни­те в жи­во­та. За­туй, ако по­ма­га­ме на та­ки­ва не­щас­т­ни лю­де, по­ма­га­ме на Са­мия Хрис­тос.

А на не­чес­ти­ви­те лю­де, ко­и­то сто­ят от ля­ва­та Му стра­на, Той ще ка­же: „Иде­те от Ме­не, прок­ле­ти, във веч­ния огън, при­гот­вен за дя­во­ла и за не­го­ви­те ан­ге­ли; за­що­то гла­ден бях и не Ми да­дох­те да ям, жа­ден бях и не Ме на­по­и­х­те, стран­ник бях и не Ме приб­рах­те, гол бях и не Ме об­ля­кох­те, бо­лен и в тъм­ни­ца бях и не Ме спо­хо­ди­те“. За­ра­ди жес­то­ко­сър­ди­е­то си не­чес­тив­ци­те ще бъ­дат от­х­вър­ле­ни от Бо­жи­е­то ли­це, за да оти­дат в мяс­то­то на веч­на­та мъ­ка.

И тъй, на Страш­ния съд ще бъ­дат теж­ко на­ка­за­ни упо­ри­ти­те и не­раз­ка­я­ни греш­ни­ци и бо­га­то въз­наг­ра­де­ни всич­ки пра­вед­ни­ци. Ето как­во го­во­ри св. Ио­ан Зла­то­уст за Страш­ния съд: „Там най-стро­го ще бъ­дат раз­с­лед­ва­ни, как­то доб­ри­те, та­ка и ло­ши­те ни де­ла, до­ри и най-мал­ки­те от тях. За не­чис­тия пог­лед ще бъ­дем под­х­вър­ле­ни на на­ка­за­ние. Ще да­дем от­чет за вся­ка праз­на ду­ма и за всич­ко, ка­за­но на смях, за злос­ло­ви­е­то, за вся­ка ми­съл, за пи­я­н­с­т­во­то и пр. Но съ­що тъй ще по­лу­чим наг­ра­да за доб­ри­те де­ла: за ча­ша сту­де­на во­да, за вся­ка доб­ра ду­ма, за ед­на въз­диш­ка до­ри“.

-­ Но как мо­же, ­ ще по­пи­тат ня­кои, ­ Всеб­ла­ги­ят Бог да на­каз­ва тол­ко­ва жес­то­ко греш­ни­ци­те?

Св. от­ци ни от­го­ва­рят на то­ва, че не Бог на­каз­ва греш­ни­ци­те, а тех­ни­те соб­с­т­ве­ни гре­хо­ве, от ко­и­то те не са ис­ка­ли да се от­ка­жат при­жи­ве, за да за­жи­ве­ят с Бо­га.

При един от­шел­ник до­шъл един млад чо­век, ра­зяж­дан от съм­не­ния, и го за­пи­тал:

­- За­що Бог не ис­ка да прос­ти на всич­ки и за­що след Страш­ния съд ня­кои ще тряб­ва да оти­дат в ужас­но­то мяс­то на веч­на­та мъ­ка?

Де­нят бил слън­чев. Ста­ре­цът из­вел гос­та на­вън и го под­ка­нил да гле­да в слън­це­то. Мла­ди­ят чо­век по­диг­нал очи­те си, но още не пог­лед­нал към ог­не­но­то све­ти­ло, за­жу­мял и на­вел гла­ва­та си.

­- За­що не гле­даш? ­- за­пи­тал от­шел­ни­кът. ­- Ни­ма не ис­каш да ви­диш слън­це­то?

­- Не, нап­ро­тив, бих же­лал, но очи­те ми не мо­гат да из­тър­пят от бол­ка.

­- Ето, ти сам си да­де от­го­во­ра, кой­то тър­сиш ­- ка­зал ста­ре­цът. ­ Ако ти със здра­ви­те си очи не мо­жеш да по­на­сяш ог­не­но­то ли­це на слън­це­то, то ка­жи ми, как би­ха мог­ли да го по­на­сят бол­ни­те очи? За не­чис­та­та ду­ша е мъ­чи­тел­но да гле­да в Бо­жи­е­то ли­це. И ако та­ка­ва ду­ша би би­ла до­ри въ­ве­де­на в рая, и там би би­ло за нея съ­що тъй мъ­чи­тел­но, как­то зад сте­ни­те на ада. Мно­го по­ве­че до­ри тя би се из­мъч­ва­ла да стои под ог­не­ни­те лъ­чи на Бо­жи­е­то си­я­ние, от­кол­ко­то ние да гле­да­ме слън­це­то, без да си зат­ва­ря­ме очи­те. Се­га яс­но ли ти е, за­що не­раз­ка­я­ни­те греш­ни­ци не мо­гат да бъ­дат в рая? Те не са спо­соб­ни да се рад­ват, до­ри да би­ха би­ли из­ве­де­ни от ада и да би­ха би­ли до­пус­на­ти да вля­зат в цар­с­т­во­то на неп­рис­тъп­на­та Бо­жия сла­ва.

Ис­тин­с­ки­те хрис­ти­я­ни, ка­то зна­ят то­ва, се ста­ра­ят, до­ка­то е вре­ме, да се очис­тят чрез по­ка­я­ние от гре­хо­ве­те си, ко­и­то не да­ват въз­мож­ност да се учас­т­ва в бо­жес­т­ве­на­та ра­дост на чис­ти­те ду­ши. Уми­вай­ки се със съл­зи­те на по­ка­я­ни­е­то, те ста­ват пак спо­соб­ни да се рад­ват с пра­вед­ни­ци­те в не­бес­но­то цар­с­т­во на Бо­жи­я­та сла­ва.

То­ва цар­с­т­во не ще има край, т.е. то ще бъ­де веч­но. По­ня­ти­е­то цар­с­т­во Хрис­то­во има три зна­че­ния. Под не­го се раз­би­ра пър­во це­ли­ят свят, вто­ро вяр­ва­щи­те на зе­мя­та и тре­то всич­ки бла­же­ни ду­ши на не­бе­то. Све­тът об­ра­зу­ва тъй на­рече­но­то цар­с­т­во на при­ро­да­та. Вяр­ва­щи­те на зе­мя­та със­та­вят цар­с­т­во на бла­го­дат­та. Бла­же­ни­те ду­ши на не­бе­то при­над­ле­жат към цар­с­т­во­то на сла­ва­та. Ду­ми­те от Сим­во­ла на вя­ра­та „цар­с­т­во­то Му не ще има край“ се от­на­сят към цар­с­т­во­то на сла­ва­та.

Със сед­мия член се за­вър­ш­ва пър­ва­та по­ло­ви­на от Сим­во­ла на вя­ра­та, със­та­ве­на на Пър­вия все­лен­с­ки съ­бор в 325 г.