Вход
Молитвата-Беседа с Бога.
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Версия за печат Бог е наш Създател,наш небесен Отец.Ние сме Негови чеда.Както баща обича своите деца и се грижи за тях,така и Бог непрестанно промилява за всеки отделен човек.Както детето пристъпва със обич към родителите си и им разкрива своите чувства,така и ние разкриваме нашите чувстава,радости и скърби пред нашият Отец.
Следователно молитвата е беседа,разговор между човека и Бога.
Молитвата е насъщната потребност за душата,така без молитва няма духовен живот.Тя е живецът на вярата в Бога.Няма ли молитава,няма и истински духовен живот.
Когато апостолите питат Господ Иисус Христос как да се молят,Той им отговаря молете се тъй:Отче наш,Който си на небесата!Да се свети Твоето име;да дойде Твоето царство;да бъде Твоята воля,както на небето,тъй и на земята;насъщния ни хляб дай ни нес и прости нам дълговете ни,както и ние прощаваме на длъжниците си;и не ни
въвеждай в изкушение,но избавини от лукавия.Амин.
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
- Версия за печат
- Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Търсене
Православна ли беше Ванга
Много хубав коментар - наистина молитвата е разговор с Бога. Както знаем много силна е молитвата на Църквата, събрана на Евхаристията.
Обаче се получава така, че днес хората са просто слушатели и присъстващи, а други казват молитвите вместо тях - църковният хор. Малцина са тези, които пеят заедно с хора. Аз лично понякога съм присъствал на Литургия, където не мога да разбера какво пее хора и докъде са стигнали, въпреки че песнопенията на църковно-славянски са ми познати.
Друго нещо, което ме вълнува е т.нар. тайни молитви. Някой знае ли кога са се появили? В началото не е имало доколкото знам такива тайни. Тайните молитви са много съдържателни и разкриват истинския смисъл на това защо сме се събрали на Евхаристията - благодарението. Освен в Църквата не би трябвало да има тайни - от момента в който свещеника каже: Благословено е Царството...", ние всички присъстваме в това Царство. Освен това народа на може да каже "Амин" там където това се предполага, а именно когато се претворяват Даровете (...и направи тоя хляб наистина драгоценно Тяло на Твоя Христос, Амин...). Голямо недоумение бъди в мен и факта, че докато свещеника се моли едно, хора си пее друго, и така няма никакво изчакване и последователност, а едно нещо се наслагва върху друго - тайната молитва на свещеника и гласното пеене на хора.
Изобщо, какво мислите вие - тайните молитви ли правят Евхаристията тайнство или е добре всичко да става с "едно сърце и едни уста"?