ЗА НИКОГО НЕ Е ЗАТВОРЕН ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО - Слово за св. мъченик Бонифаций

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Свещ. Йоан Карамихалев

Бог по странен за нас начин избира Своите угодници. Той не се ръководи от нашите човешки критерии, Той не се влияе от моментното състояние на даден човек. Ако видим пияница или пропаднала жена, ние ги отминаваме с погнуса и презрение. Бог не отмина блудницата /Мария Египетска/, не пренебрегна разбойника/ Мойсей Мурин/, не се отвърна и от пияницата/ Бонифаций/, а ги прие и ги въздигна.

Днес ние честваме паметта на св. мъченик Бонифаций, украсил се с мъченически венец в началото на ІV век, по време на гонението на християните от император Диоклетиан. Той бил роб на младата и богата римлянка Аглаида и предавайки се на порока на пиянството, съжителствал незаконно с нея. Но двамата чувствали угризения на съвестта и искали някак си да измият своя грях. И Господ ги пожалил и им дал възможност да очистят греховете си със своята кръв и да завършат грешния си живот с покаяние. Аглаида узнала, че ако с благоговение съхранява у дома си мощи на мъченици, то по техните молитви по-лесно ще получи спасение, защото под тяхното благодатно въздействие се смаляват греховете и се възцаряват добродетелите. Тя изпратила Бонифаций в източните провинции на Римската империя, където по това време имало жестоко гонение против християните и му поръчала да донесе мощи на някакъв мъченик, за да стане той техен ходатай и покровител.

Пристигнал в областта Киликия, в град Тарс, родното място на св.ап. Павел, Бонифаций оставил своите спътници в странноприемницата и отишъл на градския площад, където измъчвали християните Потресен от зрелището, виждайки просветлените от Божията благодат лица на светите мъченици, Бонифаций, по влечението на своето състрадателно сърце се хвърлил към тях, целувал краката им и просил светите им молитви, за да се удостои и той да пострада заедно с тях. Тогава съдията попитал Бонифаций, кой е той. Бонифаций отговорил: “Аз съм християнин”, а след това отказал да принесе жертва на идолите. Подложили го на жестоки на мъчения и накрая бил посечен с меч.

Междувременно спътниците на св. Бонифаций напразно го очаквали в странноприемницата и предположили, че той се е отдал на пиянство и разврат. На третия ден тръгнали да го търсят и намерили очевидец на неговата мъченическа смърт, но не му повярвали: “Нима един пияница и грешник ще отиде да страда за Христа?”- удивили се те. Но след като намерили обезглавеното му тяло, те със сълзи на очи поискали прошка за непристойните си мисли по отношение на мъченика, откупили тялото му и го отнесли в Рим.

В навечерието на тяхното пристигане на Аглаида насън и се явил Ангел и заповядал да се приготви да приеме бившия си роб, а сега господар и покровител, съслужител на Ангелите. Аглаида повикала духовници, с голяма почит приела честните мощи, а след това построила храм на името на светия мъченик и положила там мощите, прославили се с много чудеса. Раздала на бедните имуществото си, тя се оттеглила в манастир, където прекарала в покаяние остатъка от живота си и приживе се удостоила с чудесния дар да изгонва нечисти духове.

Братя и сестри, Бог дарява Своите угодници с различна благодат. Например, св.вмчк Мина помага за намиране на загубени и откраднати вещи и при бездетство, а на чествания днес св.мчк Бонифаций е дадена благодатта да ходатайства пред Господа за избавление от порока на пиянството. Житието на св. Бонифаций е ясно доказателство за това, че Бог по великата Си милост приема и големи грешници, когато те Му принесат покаяние. За никого не е затворен пътят на спасението, както и никой не е застрахован от падение. Бог иска от нас само едно: нашето чистосърдечно покаяние, принесем ли Му го, ние ще можем да се надяваме на Неговата милост. Амин.

 

Източник: 
Изкачване на Тавор